- Благодаря - каза тя, съзнавайки, че тонът й не изразява особена благо-дарност.
- Някакви новини? - Джейсън взе единия сандвич и подаде чинията на Ка-рен. Прозя се и се отпусна тежко на стола си. - Позакъснях снощи.
- Къде беше?
Това всъщност изобщо не интересуваше Карен. Но знаеше каква е стойността на малките жестове, когато трябваше да се изгражда лоялност между членовете на екипа. Дори ако екипът се състоеше от двама души.
- Бях в Къркалди на рожден ден на братовчед ми. Свършихме с шотове текила в нечия кухня. Това е последното, което помня.
- Надявам се да си дошъл с влака тази сутрин - каза Карен строго.
- О, чувствам се чудесно. Пък и нали съм от полицията, никой няма да ми направи номер, когато съм махмурлия.
- Не е там въпросът, Джейсън - преди да започне поучителното си слово, телефонът й иззвъня. - Главен инспектор Пири, отдел „Студени досиета“.
Човекът от другата страна на линията произнасяше гласните така, че несъмнено бе родом от Дънди.
- Да, обажда се сержант Торънс от полицията на Тейсайд*. Пътна полиция - той млъкна рязко, като че ли реши, че й е дал достатъчно информация на първо време.
- Здравейте, сержант. С какво мога да ви помогна?
- Ами струва ми се, че по-скоро аз мога да помогна на вас.
Отново мълчание. Очевидно трябваше да положи усилие,
за да изтръгне някакви сведения от сержант Торънс.
- Едно предложение за помощ винаги ми осигурява добро начало на деня. Какво е това, до което мислите, че сте се добрали?
- Може би сте видели по новините, че през уикенда при нас имаше тежка катастрофа?
- Съжалявам, убягнало ми е. Какво е станало?
- О, някакво глупаво момче решило да се изфука пред приятелите си - вероятно това е причината. Откраднали „Ленд Роувър Дифендър“ и в малките часове го преобърнали, минавайки през едно кръгово кръстовище на пътя за Пърт. И тримата пътници били премазани, починали, преди да ги закарат в болницата „Найнуелс“.
Карен всмука въздух през зъби в израз на съчувствие. Беше виждала достатъчно пътни злополуки навремето, за да е наясно колко кървави могат да бъдат.
- Ужасно преживяване сте имали, няма съмнение.
- Така е. На един от присъстващите полицаи му беше първо ПТП със смъртни случаи. Сигурно още доста време няма да спи спокойно. Та така. Работата е там, че шофьорът е още жив. В кома е всъщност, но се крепи.
Карен издаде подканващ звук.
- И вие сте му направили кръвна проба за алкохол.
-Точно така. Между другото, резултатът беше пет пъти по-висок от допус-тимата стойност.
- Олеле. И сигурно сте помолили лаборантите да ви направят ДНК тестове?
* Тейсайд - регион в източна Шотландия, в който се намират градовете Пърт, Дънди и Кинрос. - Б. пр.
- Е, в наши дни това вече е рутина - по тона на сержант Торънс личеше, че според него това не е разумен начин да се изразходва бюджетът на шотландската полиция.
- Предполагам, че това е причината да ми се обадите?
- Да. Имаме съвпадение с нашата база данни. Не твърдя, че разбирам тези неща, но не е било пряко съвпадение. Е, не би могло да бъде, защото връзката е с убийство отпреди двайсет години, а това момче е само на седемнайсет - чу се шумолене на хартия. - Доколкото разбирам, става дума за нещо, което се нарича фамилно съвпадение. Който и да е човекът, оставил спермата си по жертвата на изнасилване и убийство в Глазгоу преди двайсет години, този мъж е бил близък роднина на малкия лайнар от Дънди на име Рос Гарви.
Приливът на адреналин при подновяването на разследване по неразкрито престъпление никога не губеше своята привлекателност за Карен. Може останалата част от живота й да се беше продънила в ада, но ровенето в миналото, за да разкрие тайните му, все още упражняваше върху нея познатото привличане.
След като приключи с измъкването на информация от сержант Торънс - толкова, колкото успя, Карен повика Хубавеца да дойде при бюрото й.
- Имаме фамилно ДНК съвпадение с проба от неразкрито убийство - каза тя, а пръстите й трополяха по клавиатурата - търсеше данни за жертвата в Гугъл. Прегледа набързо оскъдните резултати от търсенето, оставяйки четенето им за по-късно. Имаше по-важни неща, които трябваше да се задвижат.
Джейсън седеше отпуснат в стола срещу нея. Независимо от позата, по изражението му личеше, че е нащрек.
- Тогава да не си свалям сакото.
Карен си каза, че и двете части на костюма му щяха да изглеждат по-добре, ако го беше свалил, преди да си легне.