Тъкмо беше пъхнал едната си ръка в ръкава на сакото, когато телефонът иззвъня.
Инспектор Ноубъл - каза той, придавайки на всяка сричка нужната тежест.
- Обажда се Уил Абът - гласът отсреща беше рязък и напрегнат.
Ноубъл подбели очи и се отпусна тежко обратно на стола си. Проклети роднини, все ще измислят нещо.
- Добро утро, господин Абът. Тъкмо преглеждах досието по случая на брат ви - „създавай у тях чувството, че имат значение за теб, дори това да не е така.“ - С какво мога да ви бъда полезен?
- Казахте, че почти сте приключили с разследването по повод смъртта на брат ми.
- Така е.
- Казахте също, че най-вероятното заключение за причина на смъртта е самоубийство - обвинителната нотка в гласа му ставаше все по-отчетлива.
- Точно така. Тази сутрин не мога да кажа нищо повече. Нашите проучвания не откриват нищо, което да противоречи на теорията, че брат ви сам е отнел живота си - Ноубъл заговори по-тихо в знак на съчувствие. Добре беше човек да се постарае малко.
- Защо тогава сте изпратили детектив в Лондон да разпитва за брат ми? И за майка ни? Знаете, че майка ни е била убита преди двайсет и две години, нали? Какво общо може да има това, по дяволите, със самоубийството на брат ми? - Уил Абът почти заекваше от гняв.
- Съжалявам, сър, но не разбирам за какво говорите - прекъсна Ноубъл ду-мите, които се сипеха от слушалката. Налагаше се незабавна умиротворяваща намеса. - Нито един човек от екипа ми не е в Лондон. И мога да кажа със сигурност, че не сме искали помощ от столичната полиция.
- Тя не е от столичната, а от шотландската полиция. Наистина ли се опит-вате да ме убедите, че не знаете нищо за това? Едно от вашите ченгета се мотае из Лондон и задава въпроси за семейството ми, а вие нищо не подозирате? Такива глупави номера може да минават пред местните ви дребни престъпници, но с мен няма да стане. Какво става, да му се не види?
Ноубъл започваше да се чувства подчертано притеснен. Съчетанието от жена-служител на криминалната полиция и отдавнашен случай сочеше в една съвсем конкретна посока. Посока, която подсказваше, че предстоят неприятности.
- Какво точно се е случило, сър?
„Печели време, успокой топката, карай полека.“
- Казах ви. Човек от вашите се рови в нашата семейна история. Интересува се от убийството на майка ми. Имате ли представа колко мъчително е това? Загубих брат си, в траур съм. А вие пращате човек, който да се рови в смъртта на майка ми, случай, приключен още преди години. Не можете ли да разберете какво означава да загубиш най-близките си роднини?
- Разбирам, че сте разстроен, господин Абът. Но може ли да ми кажете нещо по-конкретно?
Ноубъл чу как Уил Абът си пое рязко дъх.
- Моля? Значи вие не знаете с какво се занимават вашите хора?
- Както вече казах, не става дума за служител от моя отдел. Хайде да се опитаме да разберем какво се е случило, нали нямате нищо против? Може би сега ще ми кажете какво ви е известно?
- Вчера тази ваша служителка е посетила дома на наша семейна приятелка. Вероятно името ви е познато - Фелисити Фрай, актрисата.
Името беше познато на Ноубъл. Безпокойството му нарасна още малко, защото си спомни как втората госпожа Ноубъл му показа една актриса, която участваше в сутрешния блок по телевизията и разкриваше, че била болна от рак в последен стадий. Защо, в името Божие, на Карен Пири - защото това със сигурност е била Карен Пири - й беше хрумнало да тормози смъртно болната жена във връзка със случай на съвсем ясно самоубийство, който при това нямаше нищо общо с нея?
- Името ми е познато, да - каза той с възможно най-неутрален тон.
- А известно ли ви е освен това, че на нея й остават само месеци живот? Умира от рак на панкреаса. А вашата колега - той произнесе думата като оскърбление - я е разпитвала за смъртта на брат ми и се възползвала от случая да се рови в разни клюки за майка ми. Какъв интерес представлява това за нея, по дяволите? - от гняв гласът на Абът изтъня до писък.
- Знаете ли името на тази жена?
Чу се шумолене на хартия.
- Главен инспектор Карен Пири - изръмжа Абът. - Обади ми се съпругът на Фелисити Фрай, за да се оплаче. Като че ли това е станало по моя вина. Като че ли аз съм станал причина да се озоват в такава неприятна ситуация. Това е възмутително.