- Разбирам, че сте много раздразнен, господин Абът. Както вече казах, главен инспектор Пири не е от моя отдел. Тя ръководи отдел „Студени досиета“. Вероятно се интересува от убийството на майка ви. Никой никога не е бил обвинен в извършването на това престъпление, нали?
Абът изсумтя гневно.
Не може да се каже, че е било някаква загадка. Всички бяха наясно, че са били ИРА или някоя друга от групировките на онези побъркани ирландски терористи. Не бяха необходими познания по висша математика, за да се стигне до този извод. Защо тогава, мамка му, тази инспекторка тормози божата жена с въпроси, чийто отговор всички знаем? Как се осмелява?
Гласът му секна и той си пое хрипливо дъх, сякаш се задушаваше.
- Съжалявам - каза Ноубъл доста неискрено. - Ако държите, мога да съобщя на прекия началник на главен инспектор Пири с какво се занимава тя. И може би да го помоля да ви се обади?
- Това щеше да е достатъчно, ако бях засегнат единствено аз. Но горката Фелисити, горката... тя не е добре. Възможно е вече и да няма ясна преценка за нещата - настана мълчание. Ноубъл не каза нищо. Чакаше. И бе възнаграден неочаквано щедро за търпението си. От другата страна на линията се чу дълбока въздишка, после Абът каза: - Работата е там, че Фелисити е въвлякла в цялата история и друг човек. Човек, който няма нищо общо с тези събития. Но ако неговото име се разчуе във връзка с всичко това, ще избухне страшен скандал.
- Всъщност не ви разбирам - каза Ноубъл. - Ще се наложи да се изразявате малко по-ясно.
- Ох, Господи! Вижте, майка ми е лъгала за самоличността на бащата на Гейб. Баща ми, Том Абът, вече е бил мъртъв, когато тя забременяла с Гейб. Излъгала, защото така било по-лесно, отколкото да бъде принудена да отговаря на въпроси кой е бащата. В това няма никаква зловеща загадка, знам го от години. Каролайн ми беше оставила писмо, адвокатът й ми го даде, когато навърших двайсет и една години. Но това е лична информация, която засяга само семейството. Няма никаква връзка с който и да било друг. А Фелисити Фрай разказала всичко на тая жена, Пири. При това не спряла дотук. Фелисити си е набила в главата странната идея, че биологичен баща на Гейб е Франк Синклер.
Името действително имаше потресаващо въздействие. Ноубъл не знаеше какво да каже.
- Знаете за кого говоря, нали? Лорд Синклер, медийният магнат.
- Онзи, който постоянно защитава публично семейните ценности и семей-ния живот?
— Онзи, който направи шибаната си кариера, хвърляйки първия камък върху грешниците - уточни Абът. — По-праведен от шибания архиепископ на Кентърбъри. Не мога да извадя някоя шибана електронна игра, без той и обкръжението му да започнат да предсказват края на света - а при това е семеен приятел, да му се не види. Бог да е на помощ на неприятелите му. Можете ли да си представите реакцията му, ако някакъв такъв тъп слух плъзне наоколо? Ще надхвърли скалата на Рихтер.
Ноубъл си позволи кратък миг на злорадство.
- Разбирам защо сте разстроен - каза той спокойно. - И искрено мисля, че най-доброто решение е да помоля шефа на главен инспектор Пири да поговори с вас. Имам предвид Саймън Лийс, заместник-началника на полицията. Веднага щом приключа разговора си с вас, ще се обадя на господин Лийс и ще му обясня какво се е случило. Естествено, той ще трябва да разговаря с главен инспектор Пири, за да види какви обяснения ще даде тя за случилото се. Но знам, че ще ви се обади незабавно след като си изясни как нещата са стигнали дотук. Засега мога само да се извиня за преживените от вас неприятности.
Чу се шумна въздишка.
- Ще се наложи да се задоволя с това, нали? - каза сопнато Абът. Но Ноу-бъл почувства, че се е предал. Поговориха още малко, приключвайки разговора с по-спокоен тон в сравнение с началото му. Ноубъл пъхна телефона в джоба си и се упъти към вратата. Искаше да се възползва максимално от това обаждане, но трябваше да го направи далеч от дългите уши на колегите си.
За негово нестихващо учудване Карен Пири имаше приятели в шотландската полиция, особено в родния си Файф. Той не искаше тя да бъде предупредена за онова, което я очакваше. Кипеше от ярост, макар че не допусна Уил Абът да го разбере. Как се осмеляваше Карен Пири да се намесва с прибързани заключения в негов случай; случай, за който тя не знаеше нищо освен това, което й подсказваше собствената й арогантност; случай, в който нямаше право да си пъха носа. Тя никога не бе полагала усилия да прикрива отношението си към него. Мислеше го за мързелив, беше убедена, че той си пести усилията. И то само защото той никога не беше виждал смисъл да упорства в търсения, които явно не водеха доникъде. Е, сега нещата се обръщаха и тя беше тази, която щяха да въртят на шиш. И Макарона нямаше да е единственият, на когото това щеше да достави удоволствие.