34.
Карен знаеше, че трябваше да потегли към дома с нощния експрес в неделя вечер, но тя се беше сбогувала със здравия разум в петък вечерта и по нищо не личеше, че той се кани да се върне при нея. Както беше обяснила на Фил, разговаряйки наум с него, докато крачеше през Ковънт Гардън след срещата си със семейство Граси, нещо в този стар случай, който не беше неин, я привличаше неудържимо. Тя нарушаваше всички правила - като начало, нямаше кой да потвърди и най-дребното, което бе открила по време на това налудничаво самостоятелно разследване, - но не можеше да се отърве от усещането, че тук има нещо важно, и че ако тя не се опита да го разкрие, никой няма да го направи.
Фил би поклатил ядосано глава и би й казал, че тя самата е най-лошият си враг. Би изтъкнал, че в крайна сметка ще постигне само допълнително влошаване на отношенията си с Макарона. Тя пък би отговорила, че в нейните представи това е допълнителна изгода. Той би й казал, че работата извън ограниченията, налагани от закона, е сигурна гаранция, че обвинението няма да бъде прието от съда, а тя би му припомнила, че на този етап обвинение така или иначе няма, тоест няма и как положението да се влоши вследствие на нейните действия.
В този момент детето, покрай което минаваше на улицата, се задърпа от ръката на майка си, обърна се и впери широко отворените си очи в Карен, преминаваща бързо покрай него, погълната от разговора, който водеше сама със себе си. Карен се обърна рязко, върна се няколко крачки, срещна погледа на учуденото дете и каза:
- Това, че ти не го виждаш, не означава, че той не е тук.
После отново се обърна и продължи по пътя си, питайки се дали наистина не губи разума си. Дали това не беше посттравматично стресово разстройство? Бог й беше свидетел, че през изминалата година бе изживяла стрес и травми, които стигаха за цял живот. Но нямаше чувството, че губи контрол над себе си. Безсънието, разговорите с Фил, натрапчивия интерес към неща извън нейния радиус на действие - всичко това тя приемаше като нещо нормално. Хората, които я познаваха, не се държаха с нея като с побъркана - нито родителите й, нито приятелите й, нито Джейсън.
Нищо й нямаше. Може би се пристрастяваше към работата си дори повече от обикновено. Затова, вместо да тръгне към Юстън и да потърси място, където да вечеря, преди да се качи на влака, тя се върна в хотела, регистрира се отново - „да, пак без багаж“ - и написа есемес на Джейсън:
„Вземам си свободен ден утре. Ще бъда на работа във вторник. Продължавай да проверяваш свидетелските показания за Тина Макдоналд. Мисля, че реших твоя проблем със съквартирантите, не се безпокой за това."
После седна пред лаптопа си, за да си изясни как смята да направи точно онова, за което бе казала на Фелисити, че се случва само в романите.
По тази причина в понеделник сутринта Карен се беше упътила към Тотнъм Корт Роуд, вдигнала лице към слънцето, което сгряваше костите й. Предния ден си беше купила нова блуза и бельо от магазина на „Маркс енд Спенсър“ на Лонг Ейкър, беше взела душ и необходимата доза кофеин, и беше готова да нарушава нови правила.
Отби се в едно кафене и си взе малко капучино. Помоли бармана за хартиена торбичка и не възрази, когато той й поиска пет пенса за нея. Сгъна я и я пъхна в джоба си заедно с няколко салфетки. Сега вече имаше всичко необходимо.
Тръгна отново по слънчевите улици, покрай витрини с изложени в тях стилни интериорни фантазии; покрай магазини за евтина електроника, претъпкани с неща, чието предназначение тя не разбираше; покрай временните огради около новия вход към станцията на метрото; покрай витрини, отрупани с книги, китари и странните боклуци, които хората поставят по всички хоризонтални плоскости в домовете си; покрай театри и галерии, към самото сърце на Уестминстър.
Най-сетне стигна до реката. От едната страна на улицата се издигаше емблематичната сграда на Парламента, а от другата - Порткупис Хаус*, сградата, строена специално за офиси за членовете на парламента, заседателни зали и зали, в които работеха различните комисии. Именно там, в зала „Бутройд“ щеше да заседава медийната комисия към Камарата на лордовете.
* portcullis (англ.) - подвижна вертикална решетка на крепостна врата. Б пр.
Когато узна това, Карен го прие за поличба. Явно наистина й беше писано да направи това, което се мяркаше в периферията на съзнанието й. И тъй като здравият й разум все още беше временно отстранен от работа, тя влезе в Порткулис Хаус с уверения вид на жена в притежание на валидна полицейска карта, която не очаква да бъде възпрепятствана в своето преследване на химери.