Макарона се облегна на задната седалка в служебния си автомобил. В него се бореха противоположни емоции. От една страна беше гневът, защото Карен Пири бе стигнала тол- кова далеч, че да го злепостави и подкопае имиджа му пред неговите подчинени. В каква светлина го представяше фактът, че негов служител считаше за допустимо да прегазва изискванията на протокола и да се набърква в чужд случай?
Същевременно изпитваше и мрачно задоволство, пак по същата причина. Този път тя наистина беше стигнала твърде далеч. Нямаше как да се скрие. Не само че смъртта на Гейбриъл Абът не беше неин случай, това изобщо не беше случай, числящ се към „студените досиета“. Абът беше починал съвсем наскоро, а и разследването на смъртта му беше все още в ход. Това, че тази неуправляема Пири се бе възползвала от обстоятелствата, за да отупа от прахта един, отдавна забравен случай, който само технически се водеше за неразрешен, беше несъстоятелно. (Беше възприел тази дума от учената си дъщеря, но рядко имаше възможността да я използва.) Такова нещо би било достатъчно лошо във всички случаи, но когато бе свързано със. злепоставянето на член на Камарата на лордовете - при това толкова гласовит и заядлив, - беше направо невъобразимо.
Не, това беше краят на кариерата на Карен Пири в отдел „Студени досиета“. Започна се с онези изтичания на информация, а сега и това. А и моментът беше подходящ да се предприеме нещо срещу нея. Обичайната й защита беше ликуването в медиите, предизвиквано от честите й успехи. Името й не слизаше от таблоидите, обикновено обект на излиятелни благодарности от страна на роднините на жертви, чиято съдба най-сетне се беше изяснила, на жертви, плачещи от радост, че насилниците, които са си въобразявали, че са над закона, най-сетне са били наказани. Но Карен не беше отбелязвала от месеци някакъв забележителен успех, а от гледна точка на медиите това се равняваше на цяла геологическа епоха. Славата й беше безнадеждно остаряла. Всъщност единственият въпрос беше колко по-надолу по служебната стълбица ще съумее да я изрита.
Лийс забеляза, че неволно потрива ръце от радост и притисна здраво длани към бедрата си. О, това щеше да му достави голямо удоволствие. Репетираше встъпителните си думи, когато черното беемве зави към Гейфийлд Скуеър и спря пред полицейския участък. Беше толкова нетърпелив, че не изчака шофьорът да му отвори вратата, а направо изскочи от колата, нагласи фуражката си и се упъти към входа.
Обичаше да вижда как всички застават нащрек, когато влизаше в някой полицейски участък. Като че ли самото му присъствие изпращаше лек електрически шок към нервната им система. Големият шеф е в сградата. Винаги си беше мечтал за това и сега, като изключим разни самопровъзгласили се бунтари като Карен Пири, всички му отдаваха дължимото.
- Къде се намира отдел „Студени досиета“? - излая той към цивилната служителка в приемната.
- След вратата завийте вдясно в края на коридора, отделът е чак в дъното - заекна тя, докато натискаше копчето, за да му отвори вратата към вътрешността на участъка. Той тръгна наперено по коридора, изпънал рамене, с прибран корем, а бузите му розовееха от гнева, който го тласкаше напред като реактивен двигател. Две жени притиснаха гърбове към стената, когато ги наближи, толкова стремително се движеше. Чувстваше как с всяка крачка напрежението му нараства, напрежение, от което знаеше, че ще се освободи много, много скоро.
Не си даде труда да почука на вратата на отдела, просто я отвори рязко и застана на прага. Рижият идиот, на когото Пири кой знае защо продължаваше да държи, се стъписа така, че изпусна сандвича си, който се разпадна във въздуха. Детектив Мъри скочи на крака, отстъпвайки от бюрото си, и залитна, когато се блъсна в стола зад себе си.
Лийс огледа стаята, отбелязвайки с презрителна гримаса присъствието на Мъри, когато очите му се плъзнаха по него, и полита;
- Къде е тя?
- Взе си почивен ден — изграчи Мъри и допълни: - сър.
- Не те питам за това — каза Лийс, тихо и сурово. - Питам къде е главен инспектор Пири.
- Мисля, че в Лондон - отиде там за уикенда.
- И не знаещ нищо повече? Не знаеш къде точно е в Лондон и какво прави там?
Идиотът като че ли всеки момент щеше да се разплаче.
- Не ми е казвала нищо повече - само че е заминала за уикенда.
- Каза ли ти по кой случай работи?
Очите на Мъри се плъзнаха към екрана.
- Работим по случая Тина Макдоналд. Чакаме да разберем ще ни разрешат ли достъп до акта за раждане на Рос Гарви. Преглеждам свидетелски показания - от желание да угоди той говореше толкова бързо, че думите му се прескачаха.