- Тина Макдоналд. Фризьорка от Партик. Изнасилена и удушена в центъра на Глазгоу на 17 май 1996, петък вечер. Била е двайсет и четири годишна. Знаеш какво трябва да се направи.
Джейсън натъпка последната хапка от сандвича в устата си и кимна, дъвчейки усилено, после преглътна.
- Трябва да отида в архива, да извадя досието и веществените доказателства. Да отнеса веществените доказателства в Гарткош* за повторен ДНК анализ, после да донеса досието тук - това беше първата фаза от всяко възкресение на разследването по неразкрито престъпление. Той рецитираше думите като мантра, в каквато се бяха превърнали за него.
- Тръгвай тогава. Ако имаш късмет с движението, ще се върнеш по обед и ще можем да се заемем с данните днес следобед - Карен насочи вниманието си отново към екрана, трепвайки, когато Джейсън застърга с краката на стола по пода. Напоследък всичките й нервни окончания сякаш бяха по-близо до повърхността на кожата.
Онлайн не можеше да се намери кой знае какво. През 1996 година новинарските медии все още не бяха приели изцяло идеята за дигитални платформи. През същата година имаше много материали за клането в училището в Дънблейн, но повечето от тях бяха ретроспективни. Случилото се с Тина Макдоналд вероятно е било широко разгласено навремето, особено в таблоидите. Но оттогава насам малко или повече бе потънало безследно в миналото.
Най-сетне Карен намери търсеното, попадайки на сайт, посветен на убийствата в Глазгоу. Той обхващаше период от почти двеста години и демонстрираше такова внимание към детайлите, че леко й призля. Запита се дали колегите й от Глазгоу знаят за този сайт и дали им е известна самоличността на създателя му. Можеше да е обикновен маниак. Но можеше да е и много повече от това. Засега обаче тя му беше благодарна за старанието.
* Село в северен Ланаркшър, където е издигната модерна сграда за отделите за тежки престъпления на шотландската полиция. - Б. пр.
Когато Тина Макдоналд излязла от уютния си едностаен апартамент на Хавлок Стрийт на 17 май 1996 година, нямало как да знае, че никога няма да се прибере в него. Двайсет и четири годишната Тина излизала да се позабавлява по женски с три от другите фризьорки в салона „Хеър Апарънт“* на Байърс Роуд - щели да празнуват рождения ден на Лиз Дънлийви, собстве-ничката на салона. Тина била с нов тоалет - тясна червена рокля със спираловидни декорации от пайети от едното рамо до талията. Била и с нови обувки - червени, лачени, с ниски токове.
* Поради еднаквото звучене на думите hair (коса) и heir (наследник) - игра на думи с израза heir apparent (пряк наследник). - Б. пр.
Дребничката русокоса Тина взела метрото, за да стигне до центъра - пътувала от станцията „Келвинхол“ до онази на Бюканан Стрийт, после изминала пеш краткия път до бар „Старбърст“ на Сочихол Стрийт, където другите момичета вече били насядали с напитките си. Тина пила водка и кола. Според Лиз Дънлийви, цитирана в „Дейли Рекърд“, пили по няколко питиета, преди да излязат от „Старбърст“ и да се насочат към нощния клуб „Блубиърдс“ на една от страничните улици до Джордж Скуеър.
Клубът бил претъпкан, дансингът гъмжал от човешки тела. Първоначално момичетата останали заедно, но през следващите два часа се разделили и танцували с най-различни мъже. Лиз Дънлийви казала, че за известно време се изгубили от очи. Изобщо не подозирали ужаса, който се случвал с Тина, докато те танцували безгрижно до късно през нощта. Когато се събрали отново към два часа сутринта, от Тина нямало и следа.
Но никоя от тях не се обезпокоила. Случвало се било и друг път някоя от тях да си хареса някой мъж и или да продължат вечерта заедно, или да се прибере с него у дома. Затова, въпреки че Тина обикновено не постъпвала така, другите три не помислили, че има нещо нередно. Наредили се на опашка за такси на пиацата на Куийн Стрийт и се прибрали, мислейки, че Тина се забавлява с някого, с когото току-що се е запознала.
Голям шок очаквал на другата сутрин Санди Симпсън, барманът, който бил първа смяна в „Блубиърдс“. Първата работа на Санди за деня била да разчисти празния амбалаж от предната вечер. Изкарал на количка първата кофа с бутилки в уличката, където стояли контейнерите за стъклени отпадъци на клуба. И там, натъпкано зад един от контейнерите на колела като изхвърлен боклук, лежало тялото на горката Тина Макдоналд, пребита и удушена.
Случаят затруднил полицията на Стратклайд*. Те разкрили, че Тина била жестоко изнасилена, удряна по главата и после удушена с ръце. По-късно признали, че разполагат и с ДНК материал като улика, но нямало заподозрени за провеждане на тестове. Буквално стотици хора, които били излезли навън в града през въпросната вечер, се явявали да бъдат разпитани и подлагани на тест, но явно никой не бил виждал Тина с някакъв мъж, а при ДНК тестовете нямало съвпадение. За последен път тя била видяна със сигурност да си оправя грима в дамската тоалетна на „Блубиърдс“ към един сутринта. А после сякаш изчезнала в облаче дим, за да се появи отново на следващата сутрин като жертва на убийство.