* Баронеса Бутройд — Бети Бутройд (р. 1929) - британски политик, член на пар- ломен та от квотата на лейбъристката партия, първата жена-говорител на ка- марата на общините. - Б. пр.
Карен извади бележника си и химикалка, за да създава впечатлението, че има основателна причина да бъде тук. След няколко минути вратата отново се отвори и в залата започнаха да влизат много различни на вид хора. Някои, очевидно журналисти, се скупчиха в единия край на залата, бъбрейки непринудено като познати, ако не колеги. Други приличаха на студенти-многознайници с политически амбиции. Тук-там имаше и по някой хипстър - кандидат-журналисти, предположи Карен. След това - три весели млади мюсюлманки със забрадки, които постоянно се побутваха с лакти и се смееха. Малък брой пенсионери от тези, които поддържат ума си активен и опресняват политическите ри възгледи. Докато публиката заемаше местата си, започна да влиза помощният персонал - хората подреждаха папки с документи и бъбреха спокойно, за тях очевидно това беше един обикновен работен ден.
После се появи един канадски медиен магнат със свитата си, която се разположи на масата за свидетелите - дори само многобройната му свита беше достатъчна, за да подчертае неговата значимост.
Най-сетне се появиха и членовете на комисията. Дузина представители на Камарата на лордовете - седмина мъже и пет жени, - които, не изглеждаха кой знае колко впечатляващо.
Елегантно и стилно облечени, вежливи - но достатъчно скромни, за да бъдат на място и в някой управителен съвет на благотворителна организация. Каймакът на нацията, помисли си Карен. Не изглеждат много по-различни от нас. Горе-долу стават.
Разпозна Франк Синклер, защото беше разглеждала негови снимки онлайн. Беше надхвърлил шейсетте, но изглеждаше здрав и бодър. Косата му, някога светлоруса, сега сивееше, но беше. все още гъста, кожата на лицето му - бледа, с дълбоки бръчки. Но линията на челюстта му беше все още ясно очертана, а дълбоко поставените му сини очи постоянно се стрелкаха насам-натам, обхождаха стаята и следяха колегите му. Поглеждаше за миг документите пред себе си, записваше си нещо с дебела писалка „Монблан“, после отново се заемаше да оглежда залата. Карен не можеше да прецени доколко той прилича на Гейбриъл Абът. Беше виждала само две снимки на мъртвия, а това не беше реална база за сравнение. Съжаляваше, че е нямало как да поиска от Ноубъл няколко снимки на трупа.
Комисията пристъпи бързо към работа и скоро на Карен вече не й се живееше. Събитията се развиваха с бързината на охлюв, а тя събираше сили да се заслуша единствено когато говореше Франк Синклер, и то защото се чувстваше длъжна да го направи. Доколкото разбра, той беше яростен защитник на недосегаемостта на личния живот, освен в случаите, когато засегнатите се държаха по начин, който той самият не одобряваше. Според него всяка незаконна или неморална постъпка лишаваше виновните от въпросното право и ги превръщаше в незащитена плячка за медиите. Ако се използваха за ориентир изискваните от него строги морални ограничения, по преценка на Карен по-голямата част от населението се превръщаше в такава незащитена плячка. Установи с благодарност, че неговите възгледи не са преобладаващи сред присъстващите в залата.
Изминаха два часа, които й се сториха безкрайни. Трудно й беше да си представи как Синклер се е движел сред свободомислещите и леконравни хора от театралните и телевизионни среди, които са били естествена среда за Каролайн и Ели. Знаеше, че с напредването на възрастта хората стават по-консер- вативни, но все пак той трябваше да се е променил значително. Може би впоследствие стореното за Каролайн е породило у него чувство за вина, предизвикало крайни реакции. А може пък да са го държали около себе си като оригинално допълнение - архаичен контрапункт на собствения им начин на живот. За него пък техният начин на живот е бил нещо. като брус, на който е точел изострената си моралност.
Най-сетне процедурата се ориентира към приключване. Перовете наставаха и започнаха да събират книжата си. Карен се постара да изостане, докато публиката бавно напускаше залата, и се зае да проверява нещо на телефона си, докато помощният персонал се смеси с шефовете си, всички разговаряха и си предаваха документи. В средата на подковообразния президиум се образува групичка, чийто център беше Франк Сйнклер. Той беше седял към края на масата, в отсрещния край на залата, и Карен тръгна полека към мястото му - сега там нямаше никой. Тя се озърна. Никой не я забеляз-ваше. Хората в залата се бяха упътили към изхода, или пък вниманието им беше насочено към разговарящите край президиума, други пък проверяваха дали медийният магнат не е оставил нещо инкриминиращо след себе си.