- Къде е пратката? - осведоми се той. Говореше наперено, с изискано английско произношение; изражението му беше надменно.
- Вие ли сте Лиъм?
- Какво значение има? Нали казахте, че носите доставка. А явно не е така - той се оттласна от рамката на вратата и посегна зад себе си към дръжката на вътрешната, остъклена врата. - Така че довиждане.
Карен пристъпи бързо напред, задържайки предната врата, и тикна полицейската си карта под носа му.
- Аз съм главен инспектор Карен Пири.
- Ооо - каза той провлечено. - Защо не казахте? Джейсън постоянно говори за вас. Ако търсите него, той не е тук в момента.
- Както отлично знаеш, моето момче, Джейсън вече не живее тук - тя отново пристъпи напред, принуждавайки го да отстъпи неумело и да изквичи, когато удари лакътя си във вътрешната врата. Тя го хвана за предницата на ризата, привидно за да го задържи. - Спокойно, синко. Е, ти ли си Лиъм или не?
- Аз съм Лиъм. И какво от това?
Тя го бутна, пускайки ризата му така, че той отново залитна, този път през вратата, и се удари в малка масичка, затрупана с неотваряни рекламни брошури.
- Ох! Какво става тук? Това е физическо насилие.
- О, я стига - каза тя, имитирайки саркастично провлечените му гласни. И пак пристъпи напред, притискайки го в един ъгъл. - Слушай, малко копеле. Слушай ме внимателно. Ей сега мога да те арестувам за намеса в полицейско разследване. И за възпрепятстване на работата на полицията също, ако поже-лая. В университета никак няма да ти се зарадват. Ако си имал някакви идеи за кариера, ги забрави. С такава присъда ще имаш късмет, ако си намериш работа като барман. Дори с тези жалки косми по лицето - тя посегна да го дръпне за брадата, но той трепна и отстъпи.
- Нямам представа за какво говорите - изпелтечи Лиъм, опитвайки се под-чертано неуспешно да си възвърне предишното надменно поведение.
- Я не ми се прави на каубой, синко - каза рязко Карен, произнасяйки всяка дума остро и отчетливо. - Знам какво си направил. Ти и твоите превзети приятелчета сте се държали уж приятелски с Джейсън. Вероятно сте се кискали зад гърба му. Присмивал си му се пред нафуканите си познати, които се имат за нещо повече от обикновените простосмъртни. И накрая си го измамил. Възползвал си се от един добронамерен, почтен, доверчив човек. Измъквал си информация от него, карайки го да се чувства значим, но всъщност през цялото време си го ползвал.
Слабото му лице доби измъчено изражение. Той повдигна едното си рамо.
- Никой не го е принуждавал да върши каквото и да било.
- Не се и съмнявам. И това би било приемливо, ако нещата бяха стигнали само дотук. Отвратително, противно, измамно поведение, но като се вземат предвид обстоятелствата - както и да е. Само че после си направил истинска свинщина. Злоупотребил си с доверието му и си продал наученото от него на медиите - говореше, застанала точно пред него. Усещаше по бузите си сгорещения му дъх, лъхащ на кафе.
— Те така или иначе щяха да научат - изскимтя той.
— Не, нямаше да научат. Издал си извънредно важни сведения, които могат да наклонят везните и да решат дали някакъв мръсник ще бъде осъден или ще остане на свобода, за да съсипе още нечий живот. А начинът, по който си го направил, е углавно престъпление, синко.
— Блъфирате - каза той, опитвайки се да се измъкне встрани от нея. — Като е толкова страшна работа, арестувайте ме. Карен позволи на усмивката да плъзне бавно по лицето й.
— Лиъм... как беше фамилното ти име? О, както и да е, достатъчно скоро ще го разбера. Лиъм Уонкстейн*, арестувам ви. Ще бъдете разпитван във връзка с престъпления, свързани с възпрепятстване на хода на полицейско разследване. Не сте задължен да отговаряте, но ако все пак го направите, отговорите ви ще бъдат записани и могат да бъдат използвани...
* wankstain (англ. букв.) — петно от полюция след мастурбация. — Б. пр.
— Чакайте! Не, не можете да постъпите така — в гласа му трепна паника.
— ...като доказателство — продължи невъзмутимо Карен. - Разбираш ли това, което ти казвам?
— Моля ви — започна да я увещава той. — Съжалявам. Моля ви. Не съм искал да причинявам неприятности. Беше само шега.
— И възможност да припечелиш добре. Както и да се утвърдиш в очите на журналистите като източник, на който може да се разчита — тя изви презрително устни и зачака.
Той сведе глава.
— Да, така е. Искам да стана журналист.
— Е, поне вече можеш да се похвалиш с жалките етични норми, присъщи на тази професия. Дай ми една основателна причина да позволя това да ти се размине.