Той й хвърли бърз поглед изпод вежди, в очите му внезапно проблесна лукава искрица.
— Може би защото, ако дам показания пред съда, това ще бъде краят на кариерата на Джейсън?
Карен изръкопляска бавно.
— Което има две положителни страни — ти ще си получиш заслужената присъда, а аз може да си намеря поне малко по-прозорлив помощник.
Очите на Лиъм се разшириха. Той изглеждаше шокиран.
- Наистина ли бихте допуснали това?
- Ще му направя услуга. А да те гледам как се гърчиш пред съдията ще е допълнително удоволствие.
Настана дълго мълчание.
- Моля ви - каза той накрая. - Моля ви, не съсипвайте бъдещето ми. И бъдещето на Джейсън - той извърна глава и впери очи в пода.
- Държах се като тъпа п..ка.
- Не използвай думата като оскърбление, чувствам се засегната.
Той прехапа долната си устна.
- Съжалявам.
Карен реши, че се забавлява прекалено много от ситуацията. Праведният й гняв беше утихнал, оставяйки я в ролята на човек, злоупотребяващ с властта си. Време беше да се върне към естественото си чувство за почтеност.
- Ще напишеш писмо на Джейсън, уточнявайки всички случаи, когато си издавал на медиите нещо, научено от него. Пълен списък. Ще се извиниш за това, което си му причинил. Ще приложиш квитанция от някоя благотворителна организация за направено дарение в размера на сумата, която си получил за сведенията по случая Тина Макдоналд. Ако Джейсън не получи това писмо в участъка на Гейфиълд Скуеър до вдругиден, ще се върна тук и ще те арестувам. И този път няма да има никакви отстъпки.
Жалкото облекчение, изписано по лицето му, беше отблъскващо.
- Не съм искал да създавам неприятности.
- Остави тези приказки за Джейсън, той може да ти повярва - тя го бутна за последен път в гърдите, после излезе заднешком от апартамента и затрополи надолу по стълбите. Когато излезе, навън все още валеше, но до автобусната спирка имаше само няколко минути път пеш, а обзелото я дълбоко и трайно задоволство я топлеше.
38.
Доктор Ривър Уайлд мразеше неделите. Не по обичайните причини. Тя оби-чаше професията, която беше избрала, затова нямаше проблеми с ходенето на работа. Проблемни бяха изборите, които трябваше да прави в процеса на работата. Доскоро бе работила като анатом и съдебномедицински антрополог в университета в Карлайл в Северна Англия. Но там катедрата беше малка, а освен това и не особено реномирана, пълна с възрастни преподаватели, изчакващи кротко времето за пенсиониране. Идеята да чака някой да умре, за да заеме мястото му, не я привличаше, а апетитът й за промяна се изостри от работата, която вършеше за полицията на Шотландия. Първият й контакт на север от границата беше Карен Пири, но все по-често към нея се обръщаха и други старши разследващи офицери, изправили се пред проблем с неподлежащи на лесно идентифициране човешки останки.
За всички щеше да бъде по-лесно, ако Ривър работеше в Шотландия. Често й се случваше да изпросва някое свободно бюро в университета в Дънди, където разполагаха с несравнимо по-добро оборудване от онова, което тя имаше в Карлайл. В крайна сметка професорът в Дънди пое инициативата и й предложи постоянна работа в университета. От професионална гледна точка нямаше изобщо какво да му мисли.
Но от гледна точка на личния живот нещата стояха различно. Ривър живееше в Кезик, в самото сърце на Езерната област, с партньора си Юън Ригстън, главен инспектор от криминалната полиция. Дори да можеше да си намери лесно работа на друго място като нея, той беше роден и израснал в Къмбрия и изпитваше сериозни съмнения, че въздухът където и да било другаде освен край езерата става за дишане за период, по-дълъг от ден-два. Нямаше никакъв шанс Юън да се премести в Дънди. Дори в жилище с изглед към вода.
Така че сега в понеделник вечер Ривър се сбогуваше с езерата и вземаше влака за Дънди, където оставаше до четвъртък вечерта. Работеше три дълги дни в моргата и лабораторията, а в петъците и понеделниците пишеше научния си труд. Радваше се, че това й дава възможност да напредне много в професионално отношение, но никак не й харесваше да оставя Юън сам.
Случваше се понякога да се отбие в Единбург за час-два. Близо до гара „Хеймаркет“ имаше виетнамски ресторант, в който двете с Карен се срещаха да хапнат. Но тази седмица нямаха такава уговорка и есемесът с поканата на Карен дойде съвсем изненадващо.
„Няма начин“, беше отговорила тя. „Билетите вече са купени, а те са за определени влакове. Какво ще кажеш за следващата седмица?“
Но Карен бе настояла. Така че щяха да се срещнат на гара „Хеймаркет“ в краткия промеждутък преди потеглянето на влака й. Ривър нямаше представа какво толкова спешно може да има, но знаеше, че Карен няма да й губи напразно времето. Каквото и да бе това, което й трябваше, то сигурно беше важно и сериозно. Двете заедно бяха намирали разрешения на случаи, които биха могли да убягнат на някой не толкова целеустремен човек. И в процеса на работата си се бяха сприятелили.