Влакът намали скоростта, когато минаваше покрай стадион „Мърифийлд“, наближавайки крайната гара. Дъждът, който бе плющял по стъклата още от Карлайл, внезапно спря, като че ли някой беше завъртял някакъв кран. Щом слезе от вагона, Ривър незабавно бе обгърната от просмукания с влага въздух, и веднага забеляза мократа от дъжда Карен да й маха, застанала малко по-нататък на перона.
Двете забързаха една към друга и се прегърнаха, разменяйки непринудено весели фрази, които не изискваха задължителен отговор.
- Е, какво е това толкова важно нещо, което не може да изчака до другата седмица? - попита Ривър, след като си намериха две свободни седалки.
Карен направи гримаса. - Имам неприятности - каза тя.
- Е, значи няма нищо ново - Ривър я потупа по ръката. - Разказвай.
- Лесно е да се каже. Доста е заплетено. Ето ти най-кратката версия – мина-лата седмица е умрял човек, колебаят се за причината на смъртта, но им е по-лесно да се е самоубил, отколкото да разследват убийство с усложнения. Усложненията се изразяват в това, че майката на починалия е била убита преди двайсет и две години. Официално този случай се води за неразрешен, но никой не се е старал особено да търси решение, тъй като всички са мислели, че извършители са ИРА.
- И ти смяташ, че това ти дава право да си присвоиш случая?
Карен сбръчка нос.
- Нещо такова. Само че когато започнах да се ровя, настъпих няколко души по мазолите и сега на Макарона отчаяно му се иска да ме нарита.
- И ти, разбира се, си си казала: „С кого да разделя тази неприятност? Сетих се, ще въвлека в тази история добрата си приятелка Ривър и двете ще си поделим бремето.“
Карен се ухили.
- Толкова добре ме познаваш.
- Е, от какво имаш нужда?
Карен бръкна в чантата си и извади оттам хартиена торбичка. Изглеждаше, че тя съдържа нещо цилиндрично, десетина сантиметра високо.
- Това е чаша - поясни тя. - Имам нужда от ДНК анализ.
Ривър въздъхна.
- И резултатът ти трябва за вчера?
- Не е чак толкова спешно. Тепърва предстои да се добера до ДНК профи-лите, с които трябва да го сравня.
- Профили, множествено число?
Карен въздъхна.
- За да бъда съвсем сигурна. Имам някакво странно усещане за този случай. Непрекъснато се натъквам на моменти, в които си казвам „каквооо?“ Попадам на такива неща, които, ако се опиташ да ги обясниш, изглеждат глупави и незначителни. Затова не ми се иска да разговарям за тях дори със себе си, камо ли пък с някой друг. Не и преди да разполагам с някакви доказателства.
- А ако не се намерят доказателства?
Карен сви рамене.
- Ще изглеждам като идиот. При това не за първи път.
- Ясно. Нали знаеш, че нямаме възможност за ДНК анализ? Че ще трябва да изпратя това в Гарткош? Тоест процедурата ще бъде официална, а следователно ти самата можеш да поискаш анализа?
Карен доби лукаво изражение.
- Мислех си... може би във ветеринарния факултет?
- Ветеринарния факултет? - повтори Ривър безизразно, явно не вярваше на ушите си.
- Там имат възможност за провеждане на ДНК анализ. Спомням си, че преди няколко години имаше един случай в Пърт за кучета с фалшифицирано родословно дърво. Процесът е еднакъв, нали?
За миг Ривър остана потресена, после разумът й заговори. ДНК си е ДНК и анализът ще бъде един и същ, независимо от това дали ще се проведе във ветеринарния факултет на университета или в лабораториите на шотландската полиция в Гарткош. Но това не означаваше, че нямаше да възникнат проблеми.
- Ще закъсаш с такова доказателство пред съда. Все едно че чувам невярващия тон на защитника: „И вие сте дали тази незаконно придобита проба за анализ във ветеринарния факултет? При овцете и козите?“
Карен се разсмя въпреки волята си.
- Това би било проблем, ако търсех материал с доказателствена стойност. Но единственото, което ми трябва в момента, е дискретна информация. Ако резултатът от конските доктори съвпадне с други данни, мога да ползвам това за целите на разследването. И въз основа на развоя в разследването ще възникнат валидни основания да изисквам официалното вземане на ДНК проба. Засега искам просто да знам дали предположенията ми са правилни.
Ривър не можеше да не се възхити на изобретателността на Карен. Тя самата не беше чужда на нетрадиционните подходи.
- Ще въведем ли изследването в документацията? Или да помоля някой от магистратите да го регистрира като упражнение?
- Нямам с какво да го заплатя, защото случаят официално не е мой - поде Карен уклончиво. - От друга страна, на практика разследването не е приключено и несъмнено става дума за студено досие. И Макарона знае, че се занимавам с такова търсене - тя взе решение. - Майната му. Пиши го на сметката на полицията. Ще ти дам номер на случай, веднага щом намеря нещо подходящо.