Ривър отвори раницата си и прибра внимателно вътре хартиената торбичка.
- Пожелавам ти късмет. Ще уредя някой да направи изследването, когато има свободно време. Ще го запишем на името на кучето Джо — тя забеляза тържествуващото изражение, което проблесна за миг по лицето на Карен. - Но ти знаеше, че ще стане така - тя поклати глава. - Нахално копеле си ти, главен инспектор Пири.
- Все някой трябва да бъде на този грешен свят. И нека името на кучето да бъде Франк, става ли? За мое лично удовлетворение.
Цикпопското око на влака се появи в тунела в дъното на перона.
- Друг път ще ми обясниш защото кучето трябва да се казва Франк. Трябва да се качвам - каза Ривър. - Светлина в началото на тунела - изправи се, прегърна Карен и се отдръпна малко, за да я огледа. - Добре ли си?
Карен кимна.
- До-добре съм, отколкото бях миналата седмица, и вероятно не толкова добре, колкото ще бъда през следващата. Хайде да се видим другата седмица, искаш ли? Мога да прескоча до Дънди, ако трябва.
- Става - Ривър тръгна към влака.
Докато тя се качваше, Карен подвикна след нея:
- И предай благодарностите ми на Съни за помощта, която ми оказа преди няколко дни. Ако искаш да обвиняваш някого, най-подходяща е тя. Тя ми даде сведенията, които ме подтикнаха да се заема с това.
Ривър се обърна и й помаха с усмивка. Сега пък проклетият ветеринарен факултет. Светът й беше пълен с непокорни жени - и това й харесваше.
39.
Ставането от леглото във вторник сутринта беше голямо изпитание за решителността на Карен. Пътуването до Лондон се беше оказало достатъчно изтощително, за да й се доспи веднага след като се прибра, но тя знаеше, че ще я гризе чувство на вина, докато не разбере как Крейг Граси може да се свърже със сирийците, за да предприеме нещо по техния проблем.
Затова, вместо да се прибере у дома, да се отпусне блажено в топла вана и после да си легне, тя продължи - качи се на влак за краткия преход от гара „Хеймаркет“ до гара „Уейвърли“, после се отби да хапне къри в едно заведение на Лийт Уок. Ресторантът се оказа претъпкан и шумен: можеше спокойно да се развлича, наблюдавайки дискретно хората, докато се справяше с различните ордьоври, които си беше поръчала. Когато приключи с вечерята и взе автобуса, с който се прибра в апартамента си, вече минаваше единайсет. Смъкна костюма, който носеше от петък, питайки се дали да го дава на химическо чистене или ще може да го облече още веднъж. Вероятно, ако го окачеше в банята, гънките щяха да се отпуснат и миризмата на Лондон щеше да се изпари от него.
Тя нахлузи удобните дрехи, с които се разхождаше нощем, изгледа най-новия епизод на телевизионния сериал, който следеше от няколко седмици. А после стана време да излезе в нощта.
Карен ги намери под моста, точно където очакваше да ги види. Там бяха и Миран, и Тарек, което събуди у нея надеждата, че разговорът ще мине по-лесно. Днес те бяха седмина, скупчени около мангала, пушеха цигари със сладникав мирис, който й напомни за лулата на дядо й.
Когато тя наближи, Миран отстъпи, за да освободи място за Карен. Той й кимна учтиво, когато тя застана сред тях.
- Добър вечер — каза той. След него и останалите измърмориха нещо тихо, дори двамата, които обикновено само я гледаха с неприязън.
- Добър вечер и на вас - каза Карен. Измъкна от джоба си кутия с пресни фурми, които беше купила по-рано от магазина на „Маркс енд Спенсър“ в Хеймаркет. - Донесох ви това.
Подаде кутията на Миран, който я приближи до пламъците, за да я види по-ясно, после разряза с нокът целофана и поднесе фурмите поред на останалите.
- Благодаря - каза той, - много мило от ваша страна.
Тя не знаеше как точно да насочи разговора към идеята си за предполагаемото кафене, затова заложи на обичайния си директен подход.
- Бях в Лондон - поде тя, - имах работа там. Но и се възползвах от възможността да се видя с един депутат, представител на тази част на Единбург в парламента. Предполагам, че като член на парламента за този район, той вече представлява и вас. Поговорих с него за вашия случай.
Тарик я изгледа стреснато.
- Ние не пречим тук на никого - каза той. - Сами си събираме дърва. Не ги крадем.
Миран го докосна по лакътя.
- Мисля, че тя знае това.
- Разказах му за вашия проблем. Че нямате къде да отидете. Някакво място, на което да се събирате, със семействата си или сами. Говорихме, че може да се намери някой ненает магазин или свободно заведение. А вие да го превърнете в място за срещи на сирийците. Кафене. Където да можете да сервирате кафе и може би някаква храна.