Выбрать главу

Велимир Петров

Гравитационни мъки

Ходя, къде ходя, все с късмета си ходя. В най-голямата криза за вестници, хората дето съвсем не могат без вестник, дето какво ли не дават за кьорав вестник, а няма и няма, открих един, почти цял. Сравнително пресен, никакъв лош дъх, никакъв мухъл или нещо от тоя род, къде ти, таванът ми е проветрив.

Трендафорите, увити в него, съвсем на скоро бяха излезли от мода. Не помня точно, дъщеря ми беше ли се родила или тя беше родила вече… Вестникът беше само от външната страна на трендафорите, нещо като опаковка. Вътре, да не се свиват, бяха натъпкани, за съжаление с тоалетна хартия първа употреба.

Вестникът, както споменах, не беше цял — липсваха шапката, уводната статия и резюмето, което беше лошо вече само по себе си. Не можеш бързо да влезеш в епохата и оперативните и характеристики.

Това, разбира се, се отнася за повърхностния читател, свикнал всичко да му се поднася сдъвкано, със съответните коментари и изводи. Ние, слава Богу, спадаме към поколението връщано от много панаири, не му е тука мястото и прочее, та това поколение можем да четем не само между редовете, но и под тях, както и встрани… и всякак. Най-малките подробности ги виждаме под зашифрования им ъгъл и си теглим заключението. В случая подробността не беше никак малка и обхващаше не едно междуредие, а тъкмо четири. Опаковчикът, може и аз да съм бил, не споря, тъй като трендафорите ми бяха до болка познати, след несръчното завиване, като капак беше засукал вестникът като бонбон. При този груб акт, токъти по-точно налчето му беше пробило вестника на два от пластовете му, на четири реда, на една колонка. Тази именно информация, за посветения, отправяше точно към адреса!

Кой и от коя обществена формация, ще тръгне да си подковава трендафорите, тези деликатни паркетни не пантофи, а перушинки, с налчета, ако не е степ-танцьор! Не е степ-танцьор! От къде знаем — много просто, Ние ли няма да знаем, че никога не сме били степ-танцьор! Налчето, от своя страна, беше доста амортизирано, еднопосочно изтрито, главичката на крайното гвоздейче липсваше, поради което хлопаше двусмислено. Тази информация веднага стесняваше възможните варианти и препращаше към един от първите преходни периоди. Още едно доуточнение — нямаме налице шик прищипаните върхове на „а’ла Поанкаре“, значи първата парична обмяна. Парите спестявани години наред, с цел осигуряване на прилична стипендия за следване, след обмяната стигнаха точно за едни трендафори! А чрез налчетата достигнаха до възраст, почтена дори за туристически чепици.

Ето, че без да ползваме скъпия въглероден метод за точната датировка, имаме задоволителен резултат. Обратната проверка, задължителна в такива случай, също е категорична. Единствения от възможните, но погрешен вариант се самоизключи още на третия ред — съвпадна с пълната липса на пазара на тоалетна хартия, както и във вносната листа по първо и второ направление.

Както и да е — вестник като вестник! С разна информация, а ние мрем за такива. Всякаква и по всяко време! Знайно е, че при пълно затъмнение от към информация, сами си произвеждаме такива, но не е същото. Спомням си, за една позната, която напористо ме информираше през един сушав период. Много се стараеше, милата, та когато премина в друг сектор, опитах да компенсирам със самозадоволяване, но определено не беше същото…

Зачетох едно подчертано с избледнял флумастер каре. Много интересно и познато, напомняше ми на отдавна гледан исторически филм с Кондрад Вайд. Един много мъдър човек с дълга брада и къси гащи много познавал. По това време, ако си спомняте, дългата брада и късите гащи бяха в немилост. Нещо като „Персона нон грата“. Покрай тях и индивидът, който си позволявал този лукс би трябвало де е в немилост. Този индивид, обаче, нали бил много мъдър се бил снабдил със служебна бележка, че уж се снима в някакъв филм, копродукция с Мосфилм! Пък и нали много познавал, все бил полезен Някому. Познавал разни работи; в началото без някакъв определен ред или замисъл, без специална подготовка.

Разхождал се с дългата брада и късите гащи на най-неподходящи за целта места и хоп — вземел, че познаел! Например числата от тотото, курса на долара за понеделник или кога ще има някакъв катаклизъм! Много и често познавал, така сочат данните.

Не щеш ли, веднъж или дваж, може и повече, не се споменава точно, взел, че познал жената на ближния! И от това произлязъл катаклизъм! Ближният бил едновременно влиятелен и злопаметен. Направил така, че късите гащи и пълнежът им да се подвизават от тук нататък в район доста и чувствително отдалечен от светските кръстовища и неподходящ в синоптично отношение. Тук имаше забележка, че продължението следва на шеста страница…