Един по лабилен разказвач нямаше начин да не ви занимава с подробности, като какво има по мъртвите сибирски полета на въпросната шеста страница. Не, че няма, напротив, зажаднялата за информация душица с удоволствие ще погълне всичко, ще му се наслади, ще го пречупи през ъгъла на неговото си и ще го предъвче за втора и трета употреба…
Ние, обаче, няма да Ви губим времето — направо към заграденото с поизбелелия флумастер.
То не е чак толкова много. Късите гащи и средно дългата проскубана брада, а тя е точно такава, защото още в началото на новото местопребиваване я опасли стадо прегладнели молци, та много мъдрия човек станал още по-мъдър. От една страна дето натрупал ценен опит от гореслучилото се, от друга, че започнал да се досамообразова. Затова — време — дал Бог. Също и консултанти, попаднали по различно време и причини по тия непривлекателни места. Веднага трябва да се подчертае, че условията били къде-къде по напредничави от тия описани от Даниел Дефо.
Много, много ценни неща усвоили Късите гащи, под каквото име бил познат в района. Когато след неопределен период от време, било от носталгия, било от „външни причини“, се наложило отново да се придвижи в изходните си позиции, вече имало на лице едно лице с универсални и донякъде извън земни знания. Светските академични познания се кръстосвали и допълвали с векове натрупан умствен багаж на тайнствени хималайски мозъци, снежни човеци и шамани плюс хармонично съжителстващи източни религии. Тази информация беше набрана с получер петит, следваше редакционна бележка в курсив, че ето на, след едно „тъй дълго отсъствие“ (имаше такъв френски филм с Жорж Уилсън и Алида Вали), ще имаме щастливата възможност и прочие и прочие…
Въпреки годините изтекли от първата ми среща с този вестник, приблизително равни на годините, на които съм бил тогава, всеки детайл ми е отчетливо пресен и пред очите:
Пътувах с експреса „Синия Дунав“, във вагон-ресторанта, от началната до крайната спирка. Всичко около седем часа. Това разстояние съм го минавал откак се помня като човек, до сега — многократно и с различна тяга. Било с мотоциклет, различни коли — леки и товарни; автобуси, самолети, пътнически, бързи и експресни влакове… Но най-най-бързо и неусетно съм пътувал с вагон-ресторант! Докато влезеш във вагон-ресторанта, докато намериш място, докато поръчаш и изпълнят поръчката, докато повториш и… вече си пристигнал! Да не говорим за разните чешити с които можеш да разговаряш като равен — чешит с чешит. Никаква дискриминация на каквато и да е основа. Свободно място имаше до един очукан, но явно и отракан чешит с къси гащи и проскубана брадица. Точно така — познахте — Нашият човек! Много ми се зарадва. Нея година пазарът беше наводнен с унгарска палинка, сиреч ракия, в няколко десена: силва палинка — сливова ракия; барацка — кайсиева; черешня — от череши, както и нещо като джин — хвойнова ракия. В половин литрови шишенца, с добри вкусови качества, сравнително евтини, какво му плащаш… Сега си пия гроздова, но тогава само водка, че имаше дъх на общуване с медицинска сестра. Всички други концентрати пренебрежително определях като одеколони.
Като всеки уважаващ себе си, добре зареден ресторант, този също имаше само два вида концентрат: унгарски сливова и кайсиева! Това беше знамение! Предопределение! Маса, двама с една цел, после четирима, люлеене насам-натам по трасето, скучен пейзаж… Казах „после четирима“ — но който е пътувал с експрес „Синия Дунав“, знае, че след Плевен и в двете посоки, пътниците от вагон-ресторанта стават като едно семейство, говорят едновременно и дори се разбират, препращат си бутилки, гледат се с умиление и са жива илюстрация, как ще изглежда човечеството след еди кога си, ако оцелее до тогава…
Та, Нашият човек просто на сила ми поръча кайсиева палинка, като за мезе ми разказваше как шерпите оттатък Катманду го посветили в чудодейните свойства на кайсията. Как със шепа кайсиеви сушенки превземали чомолунгмите като едно нищо. Как Хилари, не президентшата на Клинтън, а оня Първият покорител, си правел настойка от спирт и кайсии, което си било чиста проба кайсиева ракия и прочие и прочие… Аз за компенсация му пробутах стария виц, добре сме направили с вноса от Унгария, защото на нашенците им изсъхнали кайсиите, докато на нашенките им цъфнали сливите и можем да преустановим вноса на сливова палинка… тогава именно, след третата или петата, вече не си спомнях точно, кайсиевка — прочетох тъкмо този вестник, интересно как съм го запазил! Колко са били впоследствие палинките, нямам точна историческа справка, но факт е, че Нашият човек съвсем естествено се оказа наш гостенин, факт от който съпругата ми беше явно очарована, поради което не си приказвахме известно време…