Джак се приближи към количката и се взря в пациентката си. И двете зеници на Деби реагираха на светлина, екстраокуларните движения също бяха нормални. Тя знаеше името си, осъзнаваше къде се намира, но не си спомняше датата. Ориентация втора степен. Това беше достатъчно основателна причина да я приеме за двадесет и четири часово наблюдение.
— Деби, ще те изпратя на рентген — каза й той. — Трябва да сме сигурни, че няма нещо счупено. — Той погледна към сестрата. — Проверете статуса на целия гръбначен стълб, черепа, шийни и гръбначни прешлени. И… — Той млъкна и се заслуша.
Приближаваше воят от сирената на друга линейка.
— Извадете ми снимките възможно най-бързо — разпореди се набързо той и хукна обратно към рампата, където екипът му отново се беше събрал.
Към първата сирена се присъедини втора, макар писъкът й да бе по-слаб и далечен. Джак и Ана се спогледаха разтревожени. Две линейки едновременно?
— Май се очертава една от онези смени — измърмори той.
— Операционната свободна ли е? — попита Ана.
— Да, изпратих пациентката на рентген. — Той пристъпи напред и щом първата линейка спря, с един замах отвори задната й врата.
Този път беше мъж на средна възраст и наднормено тегло, кожата му беше бледа и студена. „Изпада в шок“ — веднага прецени Джак, но не виждаше нито кръв, нито рани.
— Поел е ударите на няколко коли — поясни лекарят от линейката, докато караха пострадалия към операционната. — Когато го извадихме от автомобила му, получи силни болки в гърдите. Ритъмът му беше стабилен, малко тахикардичен, но без дихателно-съдов колапс. Систолата е деветдесет. Дадохме му морфин и нитроглицерин още на място и шест литра кислород за минута.
Всеки от екипа вършеше работата си безупречно. Докато Ана записваше анамнезата и физическото състояние на пациента, сестрите му закачиха електродите в областта на сърцето. Екранът изписука и на него се изписа електрокардиограмата на пострадалия. Джак откъсна току-що изписания лист и се взря в ST-сегмента на ЕКГ-вълната, подавана от електродите, които показваха дясната част на сърцето.
— Начало на миокарден инфаркт — обърна се той към Ана.
Тя кимна.
Една от сестрите извика откъм вратата.
— Дойде втората линейка!
Джак и две от сестрите изхвръкнаха навън.
Една млада жена пищеше и се гърчеше на носилката. Джак хвърли поглед към десния й крак, чието стъпало бе извъртяно почти напълно в обратна посока и разбра, че пациентката е направо за хирургия. После бързо разряза крачола на панталона и разкри мястото на фрактурата — ябълката на бедрената й кост се бе набила в тазовата става, когато коляното се бе ударило в таблото на автомобила. От гледката на гротескно изкривения крак почувства гадене.
— Морфин? — попита една от сестрите.
Той кимна.
— Дайте й колкото е необходимо. Намерете специалист хирург, колкото може по-…
— Доктор Макелъм незабавно в рентгена. Доктор Макелъм незабавно в рентгена.
Джак метна поглед към премигващата светлина на алармата. „Деби Ханинг.“ После изхвърча от стаята.
Деби лежеше на масата в рентгеновото отделение, а над нея се бяха надвесили една сестра и един от лаборантите.
— Тъкмо привършвахме със снимките на гръбнака и черепа — обясни техникът, — когато разбрахме, че не можем да я събудим. Не реагира дори на болка.
— От колко време е в безсъзнание?
— Не зная. Може би десет-петнадесет минути е лежала на масата, преди да разберем, че не ни отговаря.
— Готови ли сте със сканирането на шийните и гръбначни прешлени?
— Компютърът не работи. Ще го оправят след няколко часа.
Джак светна с фенерчето писалка в зеницата на Деби и усети как стомахът му болезнено се сви. Лявата й зеница беше разширена и безчувствена.
— Дайте да видя снимките — викна той.
— Оттатък са, на негативоскопа.
Джак се втурна в съседната стая и се взря в защипаните към светлинните табла рентгенови снимки. По врата й не се забелязваха фрактури, гръбначният стълб също беше добре. Бързо свали снимките на врата и на тяхно място сложи тези с черепа. На пръв поглед не забеляза нищо обезпокояващо. После погледът му се спря върху една почти незабележима резка, която преминаваше напряко през слепоочната кост. Бе толкова фина, сякаш някой бе драснал с игла по снимката. Фрактура.