— Боли ли те? Ухото ли те боли? Хей! Погледни ме!
Николай отново цапна с все сила шлема си.
— Влиза все по-навътре! — изпищя той. — Извади го! Махни го от мен!
— Какво му стана? — извика Ема.
— Не зная! Господи, той се е паникьосал…
— Приближава се до сандъка с инструменти. Махни го оттам, преди да е повредил скафандъра си!
На монитора се видя как Лутър сграбчи партньора си за ръката.
— Хайде, Николай! Прибираме се обратно в камерата.
Изведнъж Николай сграбчи с две ръце шлема си, сякаш се канеше да го свали.
— Не! Недей! — изкрещя Лутър и стисна и двете му ръце в отчаян опит да го предпази от самия себе си. Мъжете се сборичкаха, а осигурителните въжета се преплетоха зад тях.
Григс и Дайана също дойдоха и впериха безмълвни и ужасени погледи в мониторите, където се разиграваше драмата непосредствено отвъд стените на станцията.
— Лутър, сандъка с инструменти! — извика Григс. — Пазете си скафандрите!
Още не беше го доизрекъл, когато Николай внезапно се изви като змия в ръцете на Лутър и се отскубна от хватката му. После залитна и удари шлема си о сандъка с инструменти. Откъм прозрачната част на шлема му се изви една много фина струйка от нещо, което наподобяваше мъглица.
— Лутър! — изкрещя Ема. — Провери му шлема! Чу ли, шлема!
Лутър се вгледа в Николай.
— По дяволите! Пукнат е! — викна той. — Направо се вижда как изтича въздуха. Ще остане без кислород!
— Пусни му веднага аварийния запас от кислород и го прибирай вътре. Бързо!
Лутър се надвеси над него и щракна аварийния кислород на Николай. Допълнителният кислород можеше да задържи налягането в скафандъра му достатъчно дълго, за да успее Лутър да го прибере обратно в камерата. Макар че с мъка успяваше да го удържи, той го повлече надолу към отвора на херметичната камера.
— Побързайте — измърмори Григс. — За бога, бързайте!
Изминаха няколко безценни минути, докато Лутър успя да го довлече до входния отвор на станцията. После затвори люка и пусна крановете на кислородните бутилки, за да възстанови налягането. Решиха да не спират както обикновено потока на въздух за изравняване на наляганията, а направо вдигнаха налягането до една атмосфера.
Отвориха вътрешния люк и Ема се гмурна вътре.
Лутър вече бе махнал шлема на Николай и сега трескаво се опитваше да освободи тялото му от горната част на скафандъра. Тя се зае да му помогне и с взаимни усилия успяха да освободят гърчещия се астронавт от останалата част от неговия защитен костюм. Ема и Григс го повлякоха през цялата станция към руския сервизен модул, където захранването бе непокътнато и осветлението бе достатъчно. През целия път той крещеше и се държеше за лявото ухо, където бе слушалката на радиовръзката му. И двете му очи бяха затворени, но стояха някак изпъкнали или клепачите му се бяха раздули. Ема докосна страните му и усети как изпука кожата под пръстите й — от скоростната декомпресия в подкожните му тъкани се бе насъбрал въздух. В единия ъгъл на челюстта му проблясваше струйка слюнка.
— Николай, успокой се! — опита се да го успокои тя. — Вече си добре, чуваш ли ме? Ще се оправиш!
Той изкрещя и изтръгна слушалките от главата си. Те изхвърчаха встрани.
— Помогнете ми да го сложим на плота! — каза Ема.
Всички се включиха, докато успеят да го поставят върху медицинската маса, да му свалят вътрешната термоподдържаща риза, и да го завържат с коланите. След като го бяха обездвижили напълно върху плота, Ема преслуша сърцето и белите му дробове, а докато преглеждаше корема, той отново заскимтя и замята главата си наляво и надясно.
— В ухото му — обади се Лутър. Той бе събличал от Николай обемистия и трудноподвижен скафандър и бе видял болката и страха в очите му. — Каза ми, че имало нещо в ухото му.
Тя включи лампичката на отоскопа и мушна тънката тръбичка в ухото на Николай.
Първото нещо, което видя, бе кръв. Една светлочервена капка, проблясваща на слабата светлина на лампичката на отоскопа. После тя забеляза тъпанчето.
Беше перфорирано. На мястото на лъскавата мембрана на тъпанчето, зееше черна дупка. Баротравма, бе първото й предположение. Но дали наистина внезапната декомпресия бе пръснала тъпанчето на Николай? Тя провери другото му тъпанче, но то бе непокътнато.
Смаяна, тя изгаси лампичката на отоскопа и погледна към Лутър.
— Какво се случи, докато бяхте отвън?
— Не зная. Тъкмо и двамата си почивахме. После щяхме да прибираме инструментите. Просто изведнъж го прихванаха.