След по-малко от два часа Ема щеше да се прибере. „По един или друг начин.“ Тази мисъл мина през ума му, преди да успее да я потисне. Преди да успее да възпре спомена за ужасяващата гледка на отвореното и изпразнено от съдържание тяло на Джил Хюит върху масата за аутопсии.
Той стисна дланите си в юмруци и се насили да се концентрира върху биотелеметричните данни на Николай Руденко. Пулсът му бе ускорен, но стабилен; кръвното му налягане също бе стабилно. „Хайде, хайде. Да ги прибираме най-после у дома.“
От Международната космическа станция командирът Григс докладва:
— Капком, екипажът ми се намира в аварийната спасителна капсула, люкът е затворен. Не е толкова уютно тук, но сме готови за действие, щом подадете сигнал.
— Всеки момент очаквайте заповед за запалване на двигателите.
— Прието.
— Как се чувства нашият болен?
Сърцето на Джак прескочи два удара, когато чу как от високоговорителите се разнесе гласът на Ема:
— Вътрешните му органи остават стабилни, но има дезориентация трета степен. Подкожната подутина се придвижи към шията му и горната част на гърдите, от което той явно не се чувства добре. Дадох му още една доза морфин.
Ууди Елис каза:
— Готови за запалване на двигателите.
— Станцията — повика ги Капком, — имате разрешение за…
— Прекратете това! — намеси се изведнъж един глас.
Джак неразбиращо погледна към директора на полетите, Елис. Той също изглеждаше смутен. Обърна се назад и видя насреща си Кен Бланкеншип, който току-що бе влязъл в залата, придружен от чернокос мъж в костюм и половин дузина служители на въздушните сили.
— Съжалявам, Ууди — каза Бланкеншип. — Но вярвай ми, решението не е мое.
— Какво решение?
— Евакуацията се отменя.
— Но горе има болен астронавт! Аварийната капсула е готова да се отдели…
— Не можете да го приберете на Земята.
— Кой е разпоредил това?
Чернокосият мъж пристъпи напред. Думите, които излязоха от устата му, бяха тихи и прозвучаха почти като извинение.
— Решението е мое. Казвам се Джаред Профит и ръководя Съвета по сигурността към Белия дом. Моля, кажете на вашия екипаж да разхерметизира отново люковете и да се върне на борда на космическата станция.
— Моят екипаж е в опасност — отвърна Елис. — Възнамерявам да ги прибера на Земята.
В този момент се намеси Траекторията:
— Шефе, трябва незабавно да се отделят от станцията, иначе може да пропуснем мястото за навлизане в атмосферата.
Елис кимна към Капкома.
— Пристъпете към пускане на двигателите на капсулата. Да ви отделим от станцията.
Преди Капкома да успее да каже нещо друго, слушалките му бяха изтръгнати от главата, той бе издърпан от стола си и избутан встрани. Един офицер от въздушните сили бе заел мястото на Капкома зад пулта.
— Хей! — изкрещя Елис. — Хей!
Всички специалисти замръзнаха по местата си зад пултовете, когато останалите офицери от въздушните сили се разпръснаха в залата. Никой не бе извадил оръжие, но заплахата беше явна.
— Станцията, не палете двигателите — разпореди се новият Капком. — Евакуацията се отменя. Разхерметизирайте люковете и се върнете обратно на борда.
По радиовръзката долетя смаяният глас на Григс:
— Не съм сигурен, че разбрах това, Хюстън.
— Евакуацията се отменя. Напуснете аварийната капсула. Имаме сериозен проблем с компютрите, определящи траекторията ви и навигационните вектори. Ръководителят на полета реши, че е най-добре да се отложи евакуацията.
— За какъв срок?
— Неопределен.
Джак се изправи на крака, готов да издърпа слушалките от новия Капком. Джаред Профит изведнъж изникна на пътя му и се изправи срещу него.
— Мисля, че не разбирате правилно ситуацията, сър.
— Спущайте, жена ми е на станцията и смятам да си я прибера обратно на Земята.
— Никой от тях не може да се върне на Земята. Твърде голяма е вероятността да са заразени.
— С какво?
Профит не му отговори. Джак се хвърли към него, но двама от офицерите от въздушните сили го хванаха и го повлякоха в обратна посока.
— Заразени с какво? — изкрещя Джак.
— С нов вирус — отвърна тихо Профит. — С „Химера“.
Джак погледна към втрещената физиономия на Бланкеншип. Той бе вперил поглед към офицерите от въздушните сили, които бяха явно заели позиции да вземат под контрол командните пултове. После той забеляза още едно познато лице — това на Лерой Корнел, който също току-що бе влязъл в залата. Корнел изглеждаше блед и потресен. Тогава Джак разбра, че решението бе взето на най-високо ниво. Че нищо, което той или Бланкеншип, или Ууди Елис кажеха или направеха, нямаше да има значение.