Контролът вече не беше в ръцете на НАСА.
19.
Вирусът „Химера“
13 август
Срещнаха се в дома на Джак, където всички завеси бяха спуснати. Не посмяха да направят срещата в Космическия център „Джонсън“, тъй като там срещата им едва ли би минала незабелязана. Всички бяха толкова поразени от внезапния обрат, който приеха събитията в НАСА, че просто не знаеха какво да предприемат. За подобна криза те нямаха резервен план. Джак бе поканил съвсем ограничен кръг от хора, но всичките бяха свързани с вътрешните операции на НАСА: Тод Катлър, Гордън Оуби, директорите на полети Ууди Елис и Ранди Карпентър, както и Лиз Джани от Управление на полезния товар.
Звънецът иззвъня и всички замлъкнаха.
— Идва — рече Джак и отиде да отвори вратата.
Доктор Ели Петрович от Управлението по естествени науки към НАСА влезе в стаята, стиснал пред гърдите си лаптопа. Той беше слаб и болнав човек, който вече две години се бореше упорито със своята лимфома. По всичко личеше обаче, че губи битката. По-голямата част от косата му бе опадала и по главата му бяха останали само няколко стърчащи бели кичури. Кожата му приличаше на пожълтял пергамент и бе опъната до скъсване над изпъкналите скули на лицето му.
— Донесе ли го? — попита го Джак.
Петрович кимна и потупа чантата си. Върху изпитото лице на мъртвец, усмивката му придаваше гримаса на зъл демон.
— ИИЗБА се съгласиха да ни дадат част от информацията за вируса.
— Само част ли?
— Не всичко. По-голямата част от генома остава военна тайна. Разполагаме само с част от строежа, с големи пропуски. Но дори онова, което са ни дали, е достатъчно, за да разберем, че ситуацията е много сериозна. — Той отнесе лаптопа до кухненската маса и го отвори. Докато всички се скупчиха край него, той го включи и мушна една дискета във флопидисковото устройство.
На екрана потече информацията, ред след ред от на пръв поглед случайно подбрани букви, които се сменяха със зашеметяваща бързина. Но буквите не оформяха някакъв смислен текст, те изобщо не образуваха думи — това беше код. Едни и същи букви се повтаряха отново и отново, всеки път в различна подредба: А, Т, Г и Ц. Те представляваха отделните нуклеотиди — аденин, тимин, гуанин и цитозин. Основните градивни единици на ДНК. Този поток от букви образуваше геном, химическото представяне на живия организъм.
— Това — рече Петрович — е тяхната „Химера“. Организмът, който уби Кеничи Хирай.
— Ама каква е тази „Химера“, за която напоследък непрекъснато слушам? — попита Ранди Карпентър. — Бихте ли дали подробно обяснение за нас, невежите инженери?
— Разбира се — отвърна Петрович. — Но няма нужда да се чувствате невежи по този въпрос. Този термин твърде рядко се използва извън пределите на молекулярната биология. Думата идва от древна Гърция. Химера е митологичен звяр, който е бил непобедим. Огнедишащо създание с глава на лъв, тяло на коза и опашка на змия. В края на краищата е бил победен и убит от митичния герой, наречен Белерофонт. Всъщност битката не е била напълно справедлива, тъй като победителят е използвал измама. Качил се на крилатия кон Пегас и обстрелвал със стрели чудовището отвисоко.
— Тази митологична случка е много интересна — прекъсна го Ранди Карпентър нетърпеливо, — но все пак каква е връзката?
— Гръцката Химера е била невиждано чудовище, съставено от три отделни животни. Лъв, коза и змия. Точно това е изписано и тук, на екрана в тази хромозома. Едно създание толкова странно, колкото и звярът, убит от Белерофонт. Ние говорим за един вид биологическа химера, чиято ДНК е съставена от поне три несвързани помежду си биологични вида.
— Можете ли да идентифицирате видовете? — попита Карпентър.
Петрович кимна.
— С годините учените от цял свят са трупали информация за гените на множество организми, като започнем с вирусите и свършим със слоновете. Но натрупването на подобен вид информация е бавен и тягостен процес. Само за анализа на човешкия геном изминаха няколко десетилетия. Така че, както вероятно се досещате, съществуват още много видове, чийто геном изобщо не е изследван и описан. Огромни участъци от строежа на ДНК на вируса „Химера“ просто не може да бъде идентифициран; за неговата последователност на свързване няма никаква информация в хромозомните база данни по света. Но ето какво може да се каже със сигурност към настоящия момент. — И той кликна върху иконката с надпис „Видови съответствия“.