Върху екрана се изписа:
„Mus Musculis (обикновена мишка)
Rana pipiens (северна леопардова жаба)
Homo sapiens“
— Този организъм е отчасти мишка, отчасти земноводно. И една част от него е човешка. — Той замълча за момент. — В известен смисъл — продължи той, — врагът сме самите ние.
В стаята настъпи гробна тишина.
— Колко от нашите гени притежава тази хромозома? — тихо попита Джак. — Каква част от „Химера“ е човешка?
— Интересен въпрос — отвърна Петрович и закима одобрително с глава. — На такъв въпрос подхожда и интересен отговор. Вие и доктор Катлър със сигурност ще оцените значимостта на следния списък. — И той отново се наведе над клавиатурата.
Този път върху екрана се изписа:
„Амилаза
Липаза
Фосфолипаза А
Трипсин
Химотрипсин
Еластаза
Ентерокиназа“
— Мили боже — измърмори Тод Катлър, — всички тези са храносмилателни ензими.
„Вирусът е програмиран да изяде гостоприемника си, мислеше си Джак. С помощта на тези ензими той ни изяжда отвътре и превръща мускулите, органите и съединителната тъкан в нещо като топла супа за закуска.“
— Джил Хюит докладва, че тялото на Хирай се разпадало — обади се Ранди Карпентър. — А аз си помислих, че халюцинира.
Изведнъж Джак заговори:
— Това трябва да е продукт на биоинженерна дейност! Някой сигурно го е създал в лаборатория. Взел е за основа бактерия или вирус и е вградил в генома му гени от други видове, ей така, за да го направи по-ефективна машина за убиване.
— Но коя бактерия? Или кой вирус? — попита Петрович. — Ето тук лежи загадката. Без останалата част от генотипа, който да изследваме, не можем да идентифицираме първоначалния вид. ИИЗБА отказва да ни покаже най-важната част от хромозомата на организма. Онази част, която ще ни посочи кой е убиецът. — Той погледна към Джак. — Вие сте единственият човек, който е видял с очите си патологията му по време на аутопсиите.
— Аз бях по-скоро свидетел. Държаха ме на разстояние и после ме избутаха от помещението, преди да успея да го разгледам подробно. Онова, което видях, приличаше на кисти. С размерите на перли, обвити в синьо-зелена прозрачна ципа. Намираха се в гръдния кош и корема на Мърсър. И в черепа на Хюит. Определено обаче никога преди не бях виждал подобно нещо.
— А дали не може да бъдат тенийни ембриони? — попита Петрович.
— Какво? — обади се Ууди.
— Инфекция на ниво ларва при един вид паразитен плосък червей, наречен ехинокок. Създава малки кистовидни образувания в черния дроб и белите дробове. А следователно и във всеки орган.
— Мислите ли, че може да става дума за паразит?
Джак поклати глава.
— Тенийните ембриони се развиват с години, а не с дни. Не, едва ли е вид паразит.
— Тогава може би изобщо не са били кисти — намеси се Тод. — Може да са били спори. Дехидратирана гъбична форма. Aspergillus или cryptococcus.
Лиз Джани от Дирекцията по полезния товар се обади:
— Нали екипажът докладва за някакво гъбично замърсяване. Един от експериментите трябваше да бъде унищожен, заради замърсяване с гъбички.
— Кой експеримент? — попита Тод.
— Ще трябва да проверя. Помня само, че беше една от клетъчните култури.
— Но едно обикновено гъбично замърсяване не може да предизвика такива смъртоносни резултати — възрази Петрович. — Нали помните, че през цялото време „Мир“ беше покрит с гъбички, но тогава никой не умря от това. — Той погледна към компютърния екран. — Този генотип ни показва, че имаме работа с абсолютно нова форма на живот. Мисля, че трябва да се съглася с Джак. Според мен той е бил създаден в лаборатория.
— Значи тероризъм, така ли? — попита Елис. — Някой е искал да саботира нашата станция. И е изпратил вируса с някой от експериментите в полезния товар.
Лиз Джани категорично разтърси глава. Пряма и енергична, тя винаги имаше мнение. И този път щом заговори, гласът й излъчваше увереност.
— Всяка пратка, включена в полезния товар минава през внимателен преглед. За всяка се издава сертификат за биологична безопасност, всеки експеримент, който ще отиде в орбита минава през тристепенна проверка. Повярвайте ми, няма никакъв начин да допуснем нещо толкова опасно.