— Да, ако познаете, че е опасно.
— Разбира се, че ще познаем!
— Ами ако се е получил пробив в сигурността? — попита Джак. — Много от експериментите пристигат направо от учените. Не можем да знаем на какво ниво е тяхната сигурност. Няма как да разберем дали в лабораторията им не работи някой терорист. Така че ако в последния момент просто подменят петриевите панички с културите, едва ли някой от нас ще научи за това.
За пръв път Лиз показа несигурност.
— Това… това е твърде малко вероятно.
— Но може да се случи, нали?
Макар да не можеше да приеме тази вероятност, изглеждаше леко смутена.
— Тогава ще разпитаме щателно всеки учен — отвърна тя. — Всеки, който е изпращал свой експеримент в космоса. Ако имат пропуски в мерките за безопасност, мога да ви уверя, че лично ще ги открия.
„Със сигурност“, помисли си Джак. Като всички в стаята и той малко се страхуваше от Лиз Джани.
— Има един въпрос, който все още не сме поставили — намеси се Гордън Оуби за първи път от началото на разговора. Както винаги до сега само бе слушал, без да коментира и мълчаливо бе обмислял фактите. — И той е: Защо? Защо някой ще иска да саботира нашата станция? Имаме ли врагове, които искат да ни отмъстят за нещо? Или говорим за фанатик, който просто иска да спре развитието на науката?
— Биологичният еквивалент на водородната бомба — каза Тод Катлър.
— В такъв случай защо просто не пусне вируса в Космическия център „Джонсън“ и не ни изтреби до крак? Хем е по-лесно, хем по-логично.
— Едва ли можем да прилагаме законите на логиката към някой фанатик — отбеляза Катлър.
— Напротив, логика има в действията на всеки, дори на фанатиците — възрази Гордън. — Стига да познаваме контекста, в който те се движат. И точно това най-много ме притеснява. Затова силно се съмнявам, че действително става дума за саботаж.
— Тогава какво друго би могло да бъде? — попита Джак. — Щом не е саботаж…
— Има още една възможност. Която, разбира се, е не по-малко опасна — отвърна Гордън и погледна уморено към Джак. — Може да е грешка.
Доктор Айзък Роман тичаше по коридора, а пейджърът му пищеше, закачен на колана и придаваше на цялата ситуация още по-зловещ оттенък. Той се пресегна и го накара да млъкне, преди да отвори вратата към изолатора на ниво четвърто. Не посмя да влезе в стаята на пациента, а застана на безопасно разстояние пред прозореца на вратата му и с ужас видя онова, което ставаше вътре.
Стените бяха опръскани с кръв, а по пода тя се бе събрала в локва, където доктор Натан Хелзингер се гърчеше в мъчителни неконтролируеми спазми. Две сестри и един лекар, облечени в защитни костюми се опитваха да предотвратят самоубийствените му гърчове, които бяха толкова мощни и енергични, че те просто не можеха да го удържат. Внезапно кракът му се изпъна с такава сила, че една от сестрите изхвърча към стената над мокрия от кръвта под.
Роман натисна комутатора.
— Скафандърът! Проверете за пробив!
Докато бавно се изправяше на крака, в погледа й се четеше неподправен ужас. Огледа внимателно ръкавиците си, ръкавите и накрая мястото, откъдето през гофрирания маркуч навлизаше стерилният въздух в скафандъра й.
— Не — изрече тя. Думите й прозвучаха като облекчен хлип. — Нямам пробив.
Прозорецът се покри с едри пръски кръв. Роман отскочи назад, докато яркочервените капки се застичаха по стъклото. Хелзингер удряше главата си в пода, а гръбнакът му ту се отпускаше, ту се огъваше силно назад. Роман бе наблюдавал само веднъж тази неестествена позиция на тялото, характерна при жертви на отравяне със стрихнин — гръбнакът опънат силно назад като лък с опъната тетива. Спазъмът отново връхлетя Хелзингер и задната част на черепа му се тресна отново в циментовия под. Този път кръвта изпръска обилно шлемовете на двете сестри.
— Излизайте! — заповяда Роман по микрофона на комутатора.
— Но той ще се самоубие така! — възрази лекарят.
— Не искам някой от вас да бъде следващия.
— Да се опитаме да овладеем спазмите му…
— Вече с нищо не можете да му помогнете. Излизайте веднага, преди някой да е пострадал.
Двете сестри неохотно се оттеглиха навън. След известна пауза и лекарят ги последва. Застанаха пред прозореца и мълчаливо загледаха ужасната драма, която се разиграваше пред очите им.