Нови конвулсии разтърсиха Хелзингер и той отново удари главата си о пода. Скалпът му се разцепи, сякаш някой разпра шева на парче плат. Локвата кръв се уголеми и се превърна в малко езеро.
— О, господи, вижте очите му! — извика една от сестрите.
Очните му ябълки бяха силно изпъкнали и приличаха на две огромни мраморни топки, които сякаш напираха да изскочат извън орбитите си. Доктор Роман бе виждал и това. При случаите на катастрофално нарастване на вътрешното черепно налягане очните ябълки изпъкваха силно напред, клепачите се отдръпваха встрани и погледът придобиваше изключително зловещ вид.
Спазмите продължиха с неотслабваща мощ да удрят тила му в циментовия под. Парчета кост се разхвърчаха и затропаха по стъклото на прозореца. Отстрани изглеждаше така, сякаш той целенасочено се опитваше да си разбие черепа, за да освободи онова, което се бе загнездило във вътрешността му.
Поредният удар. Поредният дъжд от кръв и фини костици.
Вече трябваше да е мъртъв. Защо продължаваха спазмите?
Но както обезглавеното пиле продължава да се мята във всички посоки, така и предсмъртните конвулсии на Хелзингер все още не бяха свършили. Главата му се вдигна от пода, а гръбнакът се сви напред като струна, акумулирала непоносимото напрежение, в момента, преди да го освободи взривообразно. Вратът му мигновено се огъна назад, а тялото му подскочи във въздуха и падайки се огъна рязко назад. Чу се пукот и черепът му се отвори като яйце. Отново се разлетяха едри парчета кост. Парче сиво вещество се стрелна и се размаза о стъклото на вратата.
Роман се задъха и отстъпи крачка назад. В гърлото му напираше стомашното напрежение. Той наведе глава и се опита да се овладее. Опита се да се пребори с мрака, който заплашваше всеки момент да го обгърне и да отнеме зрението му.
Изпотен обилно и целият разтреперан, той все пак успя да вдигне глава. За да погледне отново през прозореца.
Натан Хелзингер най-после лежеше на пода неподвижен. Онова, което бе останало от главата му, плуваше в езеро от кръв. Всъщност кръвта беше навсякъде, дори за момент Роман не можа да види нищо друго, освен ширналия се аленеещ басейн. После погледът изведнъж попадна върху лицето на мъртвия. Върху синьо-зелената гърчеща се маса, която се бе вкопчила в челото на жертвата си. Малките кисти.
Вирусът „Химера“.
14 август
— Ухото ми — то е в ухото ми…
— Боли ли те? Кажи ухото ли те боли? Хей! Погледни ме!
— Влиза все по-навътре! — изпищя той. — Извади го! Махни го…
Научният съветник на Съвета по сигурност към Белия дом Джаред Профит спря касетофона и внимателно огледа всички мъже и жени, насядали край кръглата маса. По лицата на всички се четеше един и същи ужас.
— Онова, което се е случило с Николай Руденко, не е било единствено травма от бърза декомпресия — каза той. — Тъкмо по тази причина предприехме действията, които са ви вече известни. По тази причина ви моля всички да ме изслушате внимателно. Залогът е твърде висок. Докато не научим повече за този нов вид организъм — като например как се размножава, как става заразата — смятам, че не можем да допуснем тези астронавти да се приберат на Земята.
Настъпи гробно мълчание. Дори административният секретар на НАСА Лерой Корнел, който бе открил срещата с яростни нападки срещу отнемането на пълномощията на неговата агенция, сега стоеше напълно безмълвен на мястото си. Първият въпрос дойде от страна на президента:
— Какво знаем за този вирус?
— Доктор Айзък Роман от ИИЗБА-САЩ може да отговори по-пълно на въпроса ви от мен — каза Профит и кимна към Роман, който не беше седнал на масата, а на един от столовете край стената, където никой досега не го бе забелязал.
Доктор Роман се изправи. Личеше си, че е прекарал няколко безсънни нощи.
— Страхувам се, че новините, които имам да ви съобщя съвсем не са добри — започна той. — Инжектирахме вируса „Химера“ на различни бозайници, включително кучета и маймуни. В рамките на деветдесет и шест часа всички бяха мъртви. Нивото на смъртността за този вирус е сто процента.
— Няма ли някакво лечение? Нищо ли не подейства? — попита секретарят по отбраната.
— Нищо. Което е достатъчно плашещо. Но нещата са още по-сериозни.
В стаята отново настъпи пълна тишина, по лицата на присъстващите премина вълна на ужас. Колко по-сериозни от това?