Профит и Роман се спогледаха разочаровани.
— Нямаме избор, сър — обади се Профит. — Става дума за живота на петима срещу живота на един бог знае колко точно е населението на Земята.
— Те са герои. Честна дума, те са истински герои. А ние просто ще ги оставим там да си умрат.
— Съществува сериозна опасност, господин президент, да не успеем изобщо да ги спасим, дори да са тук, на Земята — рече Роман. — Твърде вероятно е всички те вече да са заразени. Или в най-скоро време ще се заразят.
— Но все пак, съществува вероятност някои от тях да не са заразени, нали?
— Не знаем. Засега със сигурност знаем, че Руденко е. Според нас се е заразил, докато е бил в скафандъра в открития космос. Ако си спомняте, Кеничи Хирай бе изпаднал в предсмъртни спазми в херметичната камера, при скафандрите, преди десет дена. Това обяснява как е бил замърсен скафандърът.
— Тогава защо и другите не са болни? Защо само Руденко?
— Според онова, което знаем за вируса, на него му трябва известно време за инкубация, преди да достигне активната си фаза. Смятаме, че опасността от зараза е максимална около часа на смъртта или след това, когато той напусне тялото. Но не сме напълно сигурни. Не можем да си позволим да допускаме грешки. Налага се да приемем, че всеки от тях е носител.
— Тогава ги затворете в изолатора на четвърто ниво, докато ситуацията се проясни. Но поне ги приберете на Земята.
— Сър, именно тук е най-голямата част от риска — обясни Профит. — В самото им прибиране на Земята. Управляемата аварийна капсула не е като совалката, която можем спокойно да насочим където си поискаме. Те ще се приберат на Земята в едно много по-трудно управляемо превозно средство — с други думи нещо като тенджера с парашути. Ами ако нещо се обърка? Ами ако аварийната капсула избухне в атмосферата или се разбие при приземяването? Вирусът ще се озове във въздуха. А вятърът ще го разнесе по цялата земя! И тогава той ще има толкова много части от човешката ДНК, че ние просто няма никога да успеем да го преборим. Ще заприлича прекалено много на нас. Всяко лекарство, което бихме използвали срещу него, би убивало и човека носител. — Профит отново замълча, за да даде време на думите си да достигнат желаната дълбочина. — Нямаме право да позволяваме на емоциите да диктуват решенията ни. Не и при такъв огромен залог.
— Господин президент — намеси се Лерой Корнел, — при цялото си уважение към вас, бихте ли ми позволили да отбележа, че подобно ваше решение би било равнозначно на политическо самоубийство. Обществото не би допуснало петима национални герои да бъдат оставени да умрат в орбита.
— Политиката трябва да бъде последната ни грижа в този момент! — възрази Профит. — Първата е здравето на населението на планетата!
— Тогава защо е тази потайност? Защо изключвате НАСА от разговора? Показахте ни само части от генома на вируса. Нашите учени са готови да допринесат с всичко, за да се преборим със заразата. Ние искаме да открием лекарството срещу „Химера“ точно толкова, дори, според мен повече от вас. Ако ИИЗБА-САЩ благоволи да ни разкрие цялата информация, с която разполага, ние сме готови да работим заедно за намиране на изход от ситуацията.
— Грижим се за сигурността — намеси се генерал Морей, — тъй като една злонамерена държава би превърнала вируса във всепомитащо биологично оръжие. Да огласим генетичния код на „Химера“ би било все едно да публикуваме във вестника подробното описание на това опустошително оръжие.
— С други думи, вие просто не можете да доверите подобна информация на НАСА.
Генерал Морей спокойно издържа на гневния поглед на Корнел.
— Просто се опасявам, че разбиранията на НАСА относно споделянето на нови технологии с всяка забутана държавица по целия свят не превръщат вашата агенция в основен стълб на сигурността в държавата.
Корнел се изчерви от ярост, но не отвърна нищо.
Профит погледна към президента.
— Сър, аз също смятам, че е истинска трагедия за страната да оставим петима астронавта да умрат в космоса. Но трябва да погледнем по-далеч, към евентуалната перспектива на още по-голямата трагедия. Към епидемия със световни мащаби, причинена от вирус, който тепърва започваме да опознаваме. Хората в ИИЗБА работят без почивка, за да разберат неговата същност. Призовавам ви да изчакаме този момент. В НАСА не могат да се борят с биологична зараза. В агенцията има един-единствен служител, чиито задължения са защита на планетата от всякакви катастрофи. Един! Военният отдел за спешни действия при борба с биологични опасности е напълно подготвен за реакция при точно такива условия. Що се отнася до операциите на НАСА, можем да прехвърлим техния контрол върху Американското космическо командване, подпомагано от четиринадесета база на Въздушните сили. В НАСА съществуват прекалено много колегиални и емоционални връзки с астронавтите. А за да се справим със ситуацията имаме нужда от твърда ръка. И желязна дисциплина. — Профит бавно огледа всички присъстващи, всеки поотделно. От всички тях той изпитваше уважение едва към двама-трима човека. Някои се интересуваха единствено от престижа и властта си. Други бяха тук заради политическите си познанства. А трети лесно се влияеха от промяната в обществените настроения. Малко, действително малко бяха онези, чиито подбуди не бяха усложнени от допълнителни фактори.