Отговорът беше да.
Въпреки че оставаше незабележим от хората, този враг бе навсякъде около тях. В самите тях. Във въздуха, който дишаха, в храната и водата, която пиеха. През цялата история на човечеството той бе вземал своите жертви и бе оцелявал хилядолетия, след като дори споменът за отделния човек избледнееше. Този враг беше светът на микробите, и през вековете той бе отнел живота на повече хора, отколкото загиналите във всички войни, взети заедно.
От 542 до 767 година от нашата ера — четиридесет милиона жертви на чумата по време на Юстиниановата пандемия.
През четиринадесети век двадесет и пет милиона са намерили смъртта си, когато Черната смърт се е завърнала.
За две години — 1918 и 1919, инфлуенцата е взела живота на тридесет милиона души.
И през 1997 година Ейми Соренсен Профит на четиридесет и три годишна възраст, почина от пневмония.
Той довърши ябълката си, постави огризката в кафявия плик и внимателно смачка хартията на топка. Макар обядът му да беше оскъден, той се бе почувствал много добре и остана още малко на пейката, докато допи последната глътка вода.
Край него мина една посетителка, жена със светлокафява коса. Тя се обърна встрани и по начина, по който върху лицето й падаше слънчевата светлина, тя изведнъж му напомни за Ейми. Тъй като той настойчиво бе вперил в нея поглед и не го отместваше, тя също погледна към него. Погледите им се срещнаха за една дълга секунда, в нейния се четеше умора, а в неговия мълчаливо извинение. После тя отмина, а той все пак реши, че тя в края на краищата не приличаше на неговата мъртва съпруга. Никоя не приличаше на нея. Не можеше да прилича на нея.
Изправи се, хвърли кафявата хартия в едно кошче наблизо и пое обратно по пътя, по който беше дошъл. Покрай стената. Покрай ветераните в униформи, вече измършавели и с побелели коси, застанали неподвижно пред мемориалите. Почитащи паметта на мъртвите.
„Но дори и спомените избледняват“, мина му през ума. Как се усмихваше, застанала от другата страна на масата в кухнята, как звучеше смехът й — с годините всичко това си отиваше и потъваше в мъгла. Единствено болезнените спомени оставаха. Хотелската стая в Сан Франциско. Онова телефонно обаждане много късно през нощта. Трескавите кадри от различни летища, таксита, телефонни кабини, докато той бе препускал през цялата страна, за да стигне до болницата „Бетесда“ навреме.
Но смъртоносните стрептококи имаха свой собствен план за действие, свое собствено разписание, по което отнемаха човешкия живот. „Като вируса «Химера».“
Той си пое въздух и се запита колко ли вируси, бактерии или гъбички току-що бяха нахлули в белите му дробове. И колко от тях можеха да го убият на място.
20.
15 август
— Казвам ви, майната им! — каза Лутър. Радиовръзката им със Земята беше изключена, така че разговорът им не можеше да бъде чут от контролната зала в Хюстън. — Просто си влизаме в аварийната капсула, пускаме си двигателите и се прибираме. Не могат да ни накарат да обърнем обратно.
Щом веднъж напуснеха станцията, те действително не можеха да се върнат. Аварийната капсула представляваше всъщност безмоторен самолет със спирачни парашути. След отделянето й от Международната космическа станция, тя можеше да направи най-много четири обиколки на Земята, след което щеше сама да излезе от орбита и да се приземи.
— Казаха ни да останем тук — обади се Григс. — Според мен точно това и трябва да направим.
— Какво, да им слушаме глупостите? Николай ще умре, ако не го приберем на Земята!
Григс погледна към Ема.
— Твоето мнение, Уотсън?
През последните двадесет и четири часа тя непрекъснато се бе грижила за пациента си и наблюдаваше състоянието му. Всички виждаха колко критично бе то. Привързан към масата с колани, Николай продължаваше да се извива в неконтролируеми конвулсии, а крайниците му понякога се удряха о плота с такава сила, че Ема се опасяваше, да не би да си счупи някоя кост. Приличаше на боксьор, когото бяха пребили безмилостно на ринга. Подкожната емфизема бе издула меките тъкани по лицето му, а клепачите му така се бяха подули, че не можеха да се отворят. През тесните процепи все пак прозираше демоничният им кървавочервен цвят.