— Никой няма да ни пусне да се приберем, Джак. Вече нямам никакви съмнения за това. Нито пък надежди.
Той никога преди не бе чувал подобни нотки на отчаяние в гласа й. Ядоса се. После го обзе отчаяние.
— Ей, стегни се, Ема!
— Просто съм реалист. Видях срещу какво сме изправени, Джак. „Химера“ е сложен многоклетъчен жив организъм. Движи се. Размножава се. Използва нашата ДНК, нашите гени, срещу нас. Ако е дело на някой терорист, то този човек трябва да се поздрави с изнамирането на перфектното оръжие.
— Ако наистина е така, трябва да има и защита от него. Никой не би пуснал в употреба ново оръжие, без да знае как самият той да се защити от него.
— Ако е откачен фанатик, мисля, че може да го направи. Ако е терорист, който просто иска да убива хора, много хора наведнъж. Това е — „Химера“ е идеална за тази цел. Не само че убива, тя се и размножава. Разпространява се. — Тя млъкна. Когато заговори отново, в гласа й се усещаше умора. — При това положение е съвсем ясно, че ние никога няма да се приберем вкъщи.
Джак изхлузи слушалките и подпря главата си с ръце. Остана дълго време така, сам в залата, а в ушите му продължаваше да звучи гласът на Ема, сякаш още говореше с нея. „Не зная как да те спася, мислеше си той. Не зная дори откъде да започна.“
Изобщо не чу как някой отвори вратата. Едва когато Лиз Джани от Дирекцията по полезния товар го извика по име, той вдигна глава.
— Имаме име — съобщи му тя.
Той поклати глава с неразбиране.
— Какво имаме?
— Нали ти казах, че ще проверя кой точно експеримент е трябвало да бъде унищожен заради зараза с гъбични организми. Оказа се, че е клетъчна култура. Ученият, изпратил експеримента в космоса, е доктор Хелън Кьоних, океански биолог от Калифорния.
— Е, какво за нея?
— Изчезнала е. Напуснала е преди две седмици лабораторията по изследване на океана, където е работила преди. Никой нищо не е чувал за нея оттогава. И, Джак, идва най-интересното. Току-що говорих с някаква жена от нейната лаборатория. Тя ми каза, че федерални следователи са нахлули в лабораторията на доктор Кьоних на девети август и са иззели всичките й файлове, записки и материали.
Джак се изправи на крака.
— С какво се е занимавала Кьоних? Каква култура е изпратила в космоса?
— Едноклетъчен океански организъм. Нарича се Arachaeons.
21.
— По начало експериментът е бил планиран за тримесечен престой в космоса — продължи Лиз. — Целта е била да се изучи поведението и по-специално размножаването на организмите Arachaeons в безтегловност. Културата обаче започнала да се изражда. Настъпил светкавично бърз растеж, образуване на скупчвания. Размножаването се извършвало с невиждана бързина.
Двамата вървяха по една от алеите между сградите в Космическия център „Джонсън“ и минаха край един от фонтаните, който се бореше сам с жегата. Денят бе необичайно горещ и задушен, но според тях бе много по-безопасно да си говорят навън, където поне щяха да бъдат сигурни, че не ги подслушват.
— Клетките се държат по различен начин в космоса — съгласи се с думите й Джак.
Всъщност именно това бе причината за скоростното размножаване на клетъчните култури в орбита. На Земята тъканта се развива и расте като лист хартия и покрива цялата плоскост на съда, в който е поставена. В космоса, при отсъствието на гравитацията на Земята, тъканите започват да растат в трите измерения и заемат форми, каквито на Земята никога не биха могли.
— Като се има предвид колко интересни са подобен вид експерименти, действително е удивително, че експериментът е бил внезапно прекратен на средата на шестата седмица.
— Кой го е прекратил? — попита Джак.
— Нареждането е било направо от Хелън Кьоних. Явно тя е анализирала образците от културата, които са й били доставени при обратния курс на „Атлантис“ и е открила, че са заразени с гъбички. Според думите й, културата на борда на Международната космическа станция е трябвало да бъде разрушена.
— А била ли е?
— Да. Но забележи кое е необичайното — начинът. Не просто да я поставят в отпадъчна кесия и да я пуснат в контейнера с отпадъци, както се прави с обикновените, незаразни боклуци. Не, Кьоних изрично е указала начина — да бъде изгорена. А прахът да се разпръсне навън, в космоса.
Джак се спря насред пътеката и погледна Лиз с недоумение.
— Ако доктор Кьоних е терористка, защо й е било нужно да унищожава новоизнамереното перфектно оръжие?