— Колко по-лошо може да стане?
Ема не отвърна. Погледна към Лутър и прочете собствените си мисли в очите му. „Лошото тепърва предстои.“
— Говори Хюстън, дежурният лекар ви очаква — обади се Капкома.
— Джак? — каза Ема.
За нейно разочарование отсреща се обади гласът на Тод Катлър.
— Аз съм, Ема. Джак ще отсъства от Центъра за целия ден. Той и Гордън излетяха за Калифорния.
„Проклет да си, Джак, ядоса му се тя. Къде ходиш, имам нужда от теб.“
— Всички тук долу сме съгласни относно техническия ремонт. Наистина трябва да бъде поправено всичко, при това бързо. Първият ми въпрос: как е Лутър Еймис? Физически и психически? Ще може ли да се справи със задачата?
— Изморен е. Всички сме изтощени. През последните двадесет и четири часа почти не сме мигнали. Това чистене ни взе здравето.
— Ако му осигурим един ден за почивка, ще успее ли да се справи с ремонта?
— Точно в този момент един цял ден ни изглежда като невъзможна мечта.
— Но ще му стигне ли да си почине?
Тя се замисли за момент.
— Да, мисля, че е достатъчно. Просто му е необходим малко сън.
— Добре. Ето втория ми въпрос. Ти чувстваш ли се готова да излезеш?
Ема се задъха от изненада.
— Искате аз да му помагам?
— Смятаме, че Григс е прекалено разстроен, за да свърши работата. Отказва да говори по всякакъв повод с нас. Според нашия психолог в момента той е емоционално нестабилен.
— Той страда, Тод. И то горчиво, за това, че не ни пускате да се приберем на Земята. Освен това може би не знаеш, но той и Дайана… — Тя млъкна.
— Знаем. Именно тези емоции сериозно са повлияли на работоспособността му, а това може да бъде много опасно при излизане в открития космос. Затова те питам дали ще излезеш с Лутър.
— Ами скафандър? Другият е твърде голям за мен.
— В „Союз“ има един руски скафандър, „Орлан“. Бил е приготвен за Светлана Савицкая и е оставен на борда още преди години. Тя е горе-долу колкото тебе висока и теглото й е било приблизително същото. Така че трябва да ти стане.
— Ще ми е за пръв път да излизам навън.
— Нали си минала през курса по безтегловност. Ще се справиш, няма проблеми. На Лутър просто му е нужен някой да му подава инструментите.
— Ами пациентката ми? Докато аз съм вън, кой ще се грижи за нея?
— Григс ще й сменя системите и ще се грижи за нея.
— Ами ако изпадне в криза? Ако започнат гърчовете?
Тод тихо каза:
— Тя умира, Ема. Никой от нас не смята, че можем с нещо да променим това положение на нещата.
— Това е защото не разполагам с никаква информация, с която да работя! Вие се интересувате единствено от скапаната станция! Сякаш проклетите слънчеви панели са много по-важни от нашия живот. Трябва ни лекарство, Тод, иначе всички ще измрем тук.
— Не разполагаме още с никакво лекарство. Поне засега…
— Тогава, дявол ви взел, ни приберете обратно!
— Да не мислиш, че искаме да ви държим затворени горе? Мислиш ли, че имаме някакъв избор? Тук нещата са като във върховното командване на фашистка Германия! Цялата сграда за управление на полетите бъка от онези кретени от Въздушните сили и…
Изведнъж настъпи тишина.
— Тод? — обади се Ема. — Тод?
Никакъв отговор.
— Капком, изгубих дежурния лекар — каза тя. — Моля възстановете аудиовръзката.
Мълчание. После изведнъж:
— Изчакайте, моля.
Тя зачака, стори й се, че измина цяла вечност. Когато най-после гласът на Тод се обади в слушалките, той звучеше доста по-равнодушен отпреди. Принудили са го, помисли си тя.
— Подслушват ни, така ли? — рече Ема.
— Отговорът е положителен.
— Но нали разговорът ни е поверителен! По дяволите, служебен разговор е!
— Нищо вече не е поверително. Запомни го.
Тя преглътна тежко надигащата се в гърлото й ярост.
— Добре, добре, ще се опитам да не ги благославям толкова. Само ми кажи с какво разполагате, какво знаете за този организъм. Нещо, което мога да използвам срещу него.
— Страхувам се, че не мога да ти кажа нищо съществено. Току-що говорих с ИИЗБА. С някой си доктор Айзък Роман, който отговаря за случая „Химера“. Новините не са добри. Всичките им опити с антибиотици и противоглистни средства са дали отрицателни резултати. Каза, че в момента „Химера“ притежавала толкова много участъци от чужда ДНК, че била по-близо до човешкия геном, отколкото до всеки друг организъм. Което значи, че всяко лекарство, използвано срещу „Химера“, ще убие и човешките тъкани.