— Ами ние търсехме доктор Кьоних.
— Нали ви казах, тя напусна.
— А да знаете причината?
Ребека вдигна рамене.
— И от ИИЗБА все това ме питаха. Дали не била нещо сърдита на компанията, дали не са се скарали. Дали била умствено и психически устойчива. Аз лично не мисля, че нещо от това е вярно. Може би просто се е почувствала изморена. В крайна сметка тук работата беше почти без прекъсване, по седем дни в седмицата, без никаква почивка, а и един господ знае колко време ще е така.
— Но сега никой не знае къде се намира.
Брадичката Ребека се издаде напред, явно се бе ядосала.
— Ама вие какво искате, нали все още не е престъпление да излезеш извън града, а? Да не би и вие да смятате, че тя е терористка? Защото ИИЗБА се държаха така, сякаш нейната лаборатория е някакво свърталище на престъпници. Сякаш тя през цялото време е отглеждала тук я вируса „Ебола“, я кой знае какво друго! Казвам ви, Хелън се занимаваше с Arachaeons. Това са безвредни морски микроби.
— Сигурна ли сте, че това е бил единственият й предмет на дейност тук?
— Сега да не искате да кажете, че е трябвало да я следя и да докладвам? Нямам представа. Имам си достатъчно моя работа, за да се занимавам с тази на другите. А и с какво друго би се занимавала Хелън? Та тя бе посветила години от живота си на изучаването на Arachaeons. Точно този вид бе изпратен на Международната космическа станция. А той бе нейно откритие. За нея това бе личен успех.
— Тези Arachaeons имат ли някаква комерсиална стойност?
Ребека се поколеба.
— Поне аз не съм чувала за подобно нещо.
— Тогава защо ще ги изпраща за изследване в космоса?
— Да сте чували някога за чиста наука, доктор Макелъм? Знание, заради самото знание? Това са много странни, необичайни организми. Хелън откри тази тяхна разновидност в процепа край островите Галапагос, в близост до вулканичен кратер на дъното на океана, на дълбочина повече от шест хиляди метра. При налягане от шестстотин атмосфери и температура на водата близка до кипенето, този организъм процъфтяваше. Това ни показва каква невероятна способност за оцеляване и адаптиране към всякакви условия може да имат живите организми. Мисля, че е напълно естествено да се запитаме какво ли би се случило, ако извадите тази невероятна форма на живот от екстремните условия на съществуване и я поставите в по-нормална жизнена среда. Без хилядите тонове смазващо налягане. Дори без гравитация, която да потиска растежа й.
— Извинете — прекъсна я Гордън и те двамата се извъртяха към него.
До този момент той се бе разхождал безцелно из празното помещение, надникваше в празните чекмеджета и в кошчетата за боклук. Сега стоеше край един от рекламните плакати със знойни плажове. Посочи към някаква фотография, която бе залепена със скоч в единия ъгъл на плаката. На нея се виждаше огромен самолет, спрял в средата на самолетната писта. Точно под едното му крило бяха снимани двамата пилоти.
— Този снимка откъде е?
Ребека вдигна рамене.
— Откъде да зная? Това е лабораторията на Хелън.
— Това е „КС-135“ — рече Гордън.
Едва сега Джак разбра, защо Гордън толкова се интересуваше от тази фотография. „КС-135“ беше същият самолет, който НАСА използваше за тренировките на астронавтите в условията на безтегловност. Ако този самолет се караше по широки параболични траектории, той действаше като гигантско влакче на ужасите и по време на свободното си спускане надолу на борда му в продължение на тридесет секунди всички тела бяха в безтегловност.
— А да знаете дали доктор Кьоних е използвала този самолет в някой от научните си експерименти?
— Всичко, което знам, е, че тя прекара около месец на някакво летище в Ню Мексико. Нямам никаква представа какви самолети е имало там.
Джак и Гордън се спогледаха. Цял месец изследвания на борда на „КС-135“ струваха цяло състояние.
— Кой би одобрил разходите за подобни експерименти? — попита Джак.
— Ами сигурно е било одобрено лично от доктор Габриел.
— Ще може ли да говорим с него?
Ребека поклати глава.
— Човек не може просто така да се срещне с Палмър Габриел. Дори учените, които работят тук, рядко се виждат с него. Той притежава изследователски центрове, разпръснати из цялата страна, така че е твърде възможно в момента дори да е извън града.
— Още един въпрос — отново я прекъсна Гордън. Бе се приближил до празния терариум и надничаше към дребните камъни, покрити с мъх на дъното му. — Какво е предназначението на това съоръжение?