— Защо?
— Излезте от автомобила, веднага!
Гордън меко каза:
— Имам странното усещане, че дори не се интересуват от мнението ни.
Неохотно и двамата излязоха, след което бяха чевръсто претърсени и освободени от портфейлите си.
— Той иска да говори с вас. Влезте и седнете на задната седалка. — И мъжът им посочи едната от черните коли.
Джак се огледа и видя враждебните погледи на четиримата мъже наоколо им. Всяка съпротива е безсмислена — с тази фраза се обобщаваше ситуацията, в която се намираха. Той и Гордън се отправиха към черния автомобил и заеха двете места отзад.
На седалката до шофьора отпред седеше едър мъж. Онова, което виждаха от него, бе тилът и раменете му. Косата му бе гъста и посребрена, сресана назад, и носеше сив костюм. Прозорецът му се смъкна и му бяха подадени двата конфискувани портфейла. Той отново вдигна стъклото си, което бе с матирано фолио, защитна преграда срещу любопитни погледи. В продължение на няколко минути той изучаваше съдържанието на портфейлите. После се обърна и погледна седналите на задната седалка посетители. Очите му бяха черни като обсидиан, в тях незнайно защо липсваше отражението на образите, които наблюдаваше. Той хвърли портфейлите в скута на Джак.
— Доста сте се отдалечили от Хюстън, господа.
— Вероятно заради онази пресечка в Ел Пасо — отвърна му Джак.
— Какво търси НАСА по тези места?
— Искахме да разберем какво е толкова особеното на клетъчната култура, която сте изпратили за изследване в космоса.
— ИИЗБА вече бяха тук. Ометоха лабораторията като чистачка професионалистка. Вече всичко е у тях. Всички файлове и папки на доктор Кьоних, всичките й компютри. Ако имате някакви въпроси, предлагам ви да попитате тях.
— ИИЗБА не искат да ни дадат отговори.
— Това си е ваш проблем, не мой.
— Хелън Кьоних е работила за вас, доктор Габриел. Не знаете ли все пак какви изследвания се провеждат във вашите лаборатории? — По изражението на лицето му Джак разбра, че бе познал.
Това беше основателят на „Океански изследвания“ Палмър Габриел. Едно име на ангел, дадено на човек, чиито очи не излъчваха никаква светлина.
— За мен работят хиляди учени — отвърна Габриел. — Имам изследователски центрове във Флорида и в Масачузетс. Едва ли мога да зная какво става във всяка една от лабораториите там. Нито пък може някой да ми търси отговорност за престъпленията, които някой от служителите може да извърши.
— Това не е просто някакво си престъпление. Говорим за създадения в една от вашите лаборатории организъм с терористична цел, „Химера“ — организъм, които взе живота на цял екипаж на една от нашите совалки. И този вирус е произлязъл от ваша лаборатория.
— Моите учени ръководят сами своите изследвания. Аз не им се меся. Аз също съм учен, доктор Макелъм, и добре ми е известно, че един учен работи най-добре, когато разполага със своята независимост. Свободата да се посвети на своите научни интереси. Каквото и да е създала Хелън, това си е нейна работа, няма нищо общо с мен.
— А защо е изучавала тези Arachaeons? Какво се е надявала да открие?
Той извърна лице напред и те отново бяха изправени пред тила му, покрит със сребристата му гъста коса.
— Знанието е винаги полезно. Отначало може да не оценим неговата стойност. Например, какво значение би имало, ако знаем какви точно са брачните навици на даден вид морски червеи? После обаче научваме, че от тези нискоразредни морски червеи човек може да извлече цял куп изключително ценни хормони. И внезапно откриваме, че брачните им навици и тяхното размножаване са от първостепенно значение.
— А какво точно е било първостепенното значение на Arachaeons?
— Това е въпросът, така ли? Ами това правим и ние тук. Изучаваме един организъм, докато открием някоя негова изключително полезна черта. — Той посочи към сградата на „Океански изследвания“, която сега бе забулена в мъгла. — Ще забележите, надявам се, че е срещу морето. Всички мои сгради са срещу морето. То е моята златна мина. Там аз се надявам да открия ново лекарство срещу рака, нова чудодейна панацея. Освен това имам всички основания да се надявам, че то е някъде там, тъй като всички ние сме произлезли оттам. Това е нашето лоно. Животът се е зародил във водата, в морето, в океаните.
— Не отговорихте на въпроса ми. Имат ли организмите Arachaeons някакво комерсиално приложение?
— Това ще покаже единствено бъдещето.
— А защо сте ги изпратили в космоса? Тя открила ли е нещо по време на онези експерименти с КС-135? Нещо, което се случва с организмите в условията на безтегловност?