— Какъв ден е днес? — прошепна тя.
— Петък — отвърна й той и отново я погали по косата. — В Хюстън е пет и половина следобед. Часът на щастието.
Тя се усмихна.
— Вече са в бара.
— На маргарита и чипс. Боже, как добре би ми дошло едно твърдо питие. И красивия залез. Само двамата, край езерото…
Сълзите, които заблестяха по миглите й, почти му разбиха сърцето. Вече не му пукаше нито за биологичната зараза, нито пък, че можеше да се зарази. Посегна и избърса сълзите й.
— Боли ли те? — тихо я попита. — Искаш ли още малко морфин?
— Не. Пази го. — „Скоро някой друг ще има нужда от него“, бе онова, което тя премълча.
— Кажи, искаш ли нещо друго? Мога да направя всичко за теб.
— Жадна съм — рече тя. — С тези маргарити, ми се припи и на мен.
Той се засмя.
— Ей сегичка ще ти забъркам една. Само че ще бъде от безалкохолните.
— Да, ако обичаш.
Той преплува помещението на дължина и отвори шкафа с провизиите. Бяха в руския модул, така че вътре нямаше същите храни както в американския отсек. Зърна вакуумирана опаковка с маринована риба. Наденички. Цял куп още други руски национални храни, които не му изглеждаха добре. И водка — малка бутилка, изпратена от руснаците, очевидно за медицински цели.
Това може да е последното питие, което ще изпием заедно.
Изтръска малко водка в две торбички за пиене и остави бутилката на мястото й. После добави вода, като разреди нейната повече, така че алкохолът едва да се усеща. Просто като нюанс, мина му през ума, колкото да си спомнят щастливите дни заедно. Вечерите, застанали в предния двор, огрени от огненочервените лъчи на залязващото слънце. Той разтърси силно двете торбички, за да се смесят хубаво двете течности. После се обърна към нея.
От устата й изтичаше и се уголемяваше все повече един яркочервен балон.
Бе настъпило времето на спазмите. Очите й се бяха изтъркаляли назад, зад клепачите, а зъбите й стискаха езика й. Едно малко сурово късче от него с неравни краища все още се държеше на тъничка нишка кървава плът.
— Дайана! — изкрещя той.
Кървавият балон се откъсна от устата й и сатенено гладката му повърхност заблещука, отдалечавайки се. На негово място незабавно започна да се издува нов, захранван от кръвта, изтичаща от откъснатия език.
Григс сграбчи гумената захапка, която се слагаше при електрошокове и се опита да я натъпче между зъбите й, за да я предпази от други наранявания на меките й органи. Не можа обаче да разтвори челюстите. Челюстните мускули бяха едни от най-силните мускули в човешкото тяло, а нейните наистина стискаха здраво. Хвана спринцовката с валиум, предварително подготвена за инжектиране и проби с иглата междинната торбичка на системата. Още не бе инжектирал цялото количество, когато конвулсията започна да отшумява. Натисна буталото и вкара цялата доза.
Лицето й се успокои. Челюстта й увисна, изтощена от усилието.
Нов балон започна да се процежда и да расте от устата й. Трябваше да натисне върху раната и да спре кръвта.
Отвори чантичката с медикаменти, извади една стерилна марля и разкъса опаковката, макар че няколко квадратчета марля се разхвърчаха наоколо. Застана точно зад главата й и нежно разтвори устните й, за да види къде бе раната от отхапания език.
Тя се задави и опита да извърне лице. Задушаваше се в собствената си кръв. Вдишваше я направо в дробовете си.
— Не мърдай, Дайана. — С дясната китка натисна нежно долните й зъби, за да задържи отворена устата, после сграби няколко пласта марля в лявата ръка и започна леко да попива кръвта.
Мускулите на врата й внезапно се съкратиха яростно при настъпването на следващия спазъм и челюстта й щракна като капан.
Той закрещя, месестата част от дланта му бе останала между зъбите й и острата болка така изневиделица го връхлетя, че му причерня пред очите. Усети как по лицето му се разля и полепна мокротата на топлата кръв, а фонтана край ръката му сякаш нямаше намерение да спира. Неговата кръв се смеси с нейната. Опита да се дръпне, но зъбите й бяха впити дълбоко в плътта му и стискаха с все сила. Кръвта продължаваше да блика нагоре, а балончето вече бе с размерите на баскетболна топка. „Сигурно е прерязала артерия!“ Отново опита, но не можеше дори да помръдне зъбите й, конвулсията бе толкова мощна, че бе съкратила мускулите й с невиждана, свръхчовешка сила.