— Вашата агенция е превишила бюджета си с няколко милиона долара заради тази космическа станция — каза той. — Предвид на това аз не смятам, че обикновеният американски гражданин трябва да жертва отбранителните способности на страната си единствено заради модерните, според вас, космически лабораторни експерименти. Все пак те би трябвало да бъдат осъществени с международни усилия, или греша? А и, доколкото разбирам, става дума за съвсем немалка сума от бюджета. Как бих могъл да оправдая подобен, никому ненужен разход, пред обикновените данъкоплатци на Южна Каролина?
Секретарят на НАСА му отвърна с тренираната си широка медийна усмивка. Той владееше до съвършенство политическата хамелеонщина, беше изкусен ласкател, чийто личен чар и обаяние го бяха направили истинска звезда сред журналисти и политици във Вашингтон, където той прекарваше повечето от времето си в любезни изказвания пред Конгреса и Белия дом, целящи единствено отпускането на повече и повече средства, необходими за попълване на перманентните празнини в бюджета на поверената му космическа агенция. Той беше лицето на НАСА пред обществото, докато Кен Бланкеншип, човекът, натоварен с ежедневните проблеми на Космическия център „Джонсън“, бе познат единствено сред служителите на агенцията. Характерите на двамата бяха толкова несъвместими, че човек трудно можеше да си ги представи да работят в екип. В НАСА често се шегуваха, че Лерой Корнел представлявал стил без съдържание, а Бланкеншип съдържание без капчица стил.
И сега Корнел успя елегантно да отвърне на въпроса на сенатор Париш.
— Доколкото разбирам, въпросът ви беше защо и други страни не участват финансово в проекта, нали така? Сенаторе, отговорът ми е, че те вече участват. Орбиталната космическата станция действително е международна. Да, вярно е, че руснаците са позакъсали с парите. Да, абсолютно вярно е, че трябва да се вземе предвид тази подробност. Но все пак, те са обвързани със станцията. В момента техен космонавт се намира там горе, ето защо те са повече от заинтересовани да съдействат за оставането на космическата станция в орбита. Що се отнася до въпроса защо се налага тази необходимост, предлагам ви просто да хвърлите един поглед върху всичките изследвания в областта на биологията и медицината, в проект и вече проведени в космически условия. Да не говорим за другите открития в областта на материалознанието. Геофизиката. При това, в съвсем обозримо бъдеще всички ние ще се възползваме от резултатите от тези открития.
От аудиторията се изправи друг мъж, при което Гордън усети как кръвта нахлу в слепоочията му. Ако съществуваше човек, когото той ненавиждаше повече от сенатора Париш, това беше конгресменът от Монтана, Джо Белингъм, чието мъжествено лице, свалено сякаш от реклама на „Марлборо“ не можеше да компенсира факта, че той бе абсолютен профан в науката. По време на последната си предизборна кампания той бе предложил в частните училища да се изучава креационизъм3. Призивът му беше да изхвърлим учебниците по биология и наместо тях да отворим Библията. „Тоя сигурно си мисли, че ракетите се движат от ангели!“
— Господа, а замисляли ли сте се над факта, че ние споделяме научните си открития и нови технологии с руснаци и японци? — започна Белингъм. — Аз действително съм разтревожен, че просто ей така осигуряваме достъп до толкова високотехнологични тайни. Международното сътрудничество може да ви звучи изключително прогресивно и обещаващо, но какво би спряло някоя от тези нации да използва наученото от нас срещу самите нас? Наистина ли е необходимо да се доверяваме на руснаците?
Страх и параноя. Невежество и предразсъдъци. Да, това бяха разпространени явления сред всички обществени прослойки в цялата страна. Ето защо Гордън се почувства потиснат, докато слушаше Белингъм. Отвърна отвратен глава.
Точно в този момент той забеляза прекалено сериозното лице на Ханк Милар, който току-що бе влязъл в аудиторията. Милар бе завеждащ на Астронавтския отдел. Той гледаше право към Гордън и той веднага разбра, че бе възникнал някакъв сериозен проблем.
Безшумно той стана от мястото си и се отправи към преддверието, където Милар нетърпеливо го очакваше.
— Какво става?
— Катастрофа. Жената на Бил Ханинг. Онова, което успяхме да разберем, съвсем не звучи успокояващо.
— Господи!
— Боб Китридж и Ууди Елис ни чакат в Обществени връзки. Трябва да се съберем всички и да го обсъдим.
Гордън кимна. Хвърли един поглед през отворената врата на залата към Джо Белингъм, който все още се пенеше за опасностите, които ни дебнат, щом споделяме технологиите си с комунистите. С мрачен поглед той последва Ханк към изхода, минаха през двора и влязоха в съседната сграда.
3
Теологично схващане, според което единствено Бог е създател на живата и нежива природа, а не естествената еволюция. — Б.пр.