— Уотсън, обади се! — извика в слушалките й Тод.
— Мъртви са. — Тя се задави от напиращия в гърлото й хлип. — И двамата са мъртви!
Този път в аудиовръзката се намеси гласът на Лутър.
— Идвам.
— Не — рече тя. — Не…
— Стой там, Ема. Ей сега съм при тебе.
— Лутър, не можеш да влезеш тук! Навсякъде има само кръв и яйца. Цялата станция е вече негодна за употреба. Ще трябва да останеш във външния херметичен шлюз.
— Ема, това е само временно решение на въпроса.
— По дяволите, няма друго решение!
— Виж какво, вече съм в шлюза. Затварям люка и пускам крановете…
— Всичките вентилатори са изключени, филтрите са запушени. Няма никакъв начин да почистим станцията.
— Стигнах до една трета атмосфера. Спирам за интеграция с вътрешното налягане.
— Ако влезеш тук, ще се заразиш!
— Продължавам до една атмосфера.
— Лутър, аз вече съм заразена! Изпръсках си очите. — Тя си пое дълбоко въздух. Думите излязоха от устата й като хлип. — Само ти остана. Само ти имаш някакъв шанс да оцелееш.
Последва дълго мълчание и после:
— Господи, Ема — измърмори Лутър.
— Добре, а сега ме слушай. — Тя отново млъкна и се опита да се успокои. Да мисли логично. — Лутър, искам да влезеш в камерата с екипировката. Там трябва да е относително чисто, така че можеш да си свалиш шлема. След това изключи шлемофона си.
— Какво?
— Направи го! Аз тръгвам към шлюзово уширение 1. Ще те чакам точно от другата страна на шлюзовата врата и ще поговорим.
После Тод се намеси:
— Ема? Ема, не изключвай аудиовръзката…
— Съжалявам, докторе — измърмори тя и изключи слушалките си.
След няколко секунди Лутър се обади откъм камерата за екипиране:
— Тук съм.
Сега можеха да говорят свободно, без разговорът им да се подслушва от залата за управление на полета.
— За теб остава една-единствена възможност — рече Ема. — Тази, за която ти през цялото време настояваше. За мен тя не съществува, но за теб — да. Ти все още не си заразен. Няма да занесеш заразата на Земята.
— Вече се разбрахме по този въпрос. Няма да се разделяме.
— Имаш три часа незамърсен въздух в бутилките на скафандъра си. Ако останеш с шлема в аварийната капсула и се насочиш направо за навлизане в атмосферата, ще успееш да стигнеш навреме.
— Но ти ще останеш тук, без никакъв шанс.
— Аз вече нямам шансове! — Тя отново пое дълбоко въздух и заговори по-спокойно. — Виж сега, и двамата знаем, че това противоречи на заповедите. Може да се окаже неособено добра идея. Как ще реагират на това, никой не може да знае, но на това залагаме, може пък да успееш. Лутър, имаш право на избор.
— Но нали ти няма да можеш да се спасиш по никакъв начин, след като аз изчезна с аварийната капсула.
— Мен ме задраскай от списъка. Изобщо не мисли за мен. — После добави, по-меко: — Аз вече съм мъртва.
— Ема, не…
— Кажи какво ти искаш да направиш? Отговори си на този въпрос. Мисли единствено за себе си.
Тя чу как той си пое дълбоко въздух и после рече:
— Искам да си отида вкъщи.
„И аз искам, помисли си тя и премигна бързо няколко пъти, за да скрие сълзите. О, боже, и аз искам да се прибера у дома!“
— Сложи си шлема — успя да каже тя. — Отварям люка.
24.
Джак изкачи на един дъх стъпалата пред Сграда 30, показа пропуска си на охраната и се отправи директно към залата за контрол на операциите за Международната космическа станция.
Гордън Оуби го спря точно пред входа на залата.
— Джак, чакай. Ще влезеш вътре, ще вдигнеш пара и ще те изхвърлят навън. Задръж минутка, успокой се и мисли, иначе не й помагаш с нищо.
— Искам жена си обратно вкъщи!
— Всички искаме да ги приберем, но въпреки усилията ни, ситуацията се промени. Вече цялата станция е заразена, филтрите не работят. Не успяха да довършат докрай ремонта на слънчевите панели, така че остават с намалени енергоресурси. А сега и не искат да говорят с нас.