„За бога, надявам се, че знаеш какво правиш, Ема.“
След отделянето на аварийната капсула от орбиталната станция им бяха необходими двадесет и пет минути за прихващане на навигационния вектор и насочване към мястото на кацане, после петнадесет минути за подготовка и запалване на маневрените двигатели за излизане от орбита. И още цял час до момента на приземяването. Американското космическо командване щеше да ги засече и прихване на мушка много преди този момент.
От втория ред единият от специалистите протегна нагоре ръка, като уж случайно бе вдигнал палеца си. Жестът бе разбран от всички негови колеги — аварийната капсула вече се бе отделила от станцията. За добро или за зло, екипажът бе поел пътя към дома.
„Купонът започна.“
Напрежението в залата растеше. Джак рискува да хвърли един поглед към двамата офицери от Въздушните сили, но за щастие те изобщо не подозираха какво ставаше — единият от тях постоянно поглеждаше към часовника си, сякаш бързаше за някъде.
Минутите се нижеха една след друга, а в залата бе настъпило необичайно мълчание. Джак се наведе напред, сърцето му щеше да изхвръкне от гърдите, а ризата му бе цялата мокра от пот. Сега капсулата вече трябва достатъчно да се е отдалечила от станцията, време беше за насочването към целта за приземяване, а GPS сателитите щяха да определят навигационният им вектор.
„Хайде, давайте, идваше му да изкрещи. Пускайте двигателите за излизане от орбита!“
Изведнъж тишината бе нарушена от звъна на телефон. Джак хвърли поглед встрани и видя как единият от офицерите вдигна слушалката. В следващата секунда той се изпъна като струна и се извърна към Елис.
— Какво, по дяволите, става тук?
Елис не отвърна.
Офицерът бързо натисна няколко клавиша от таблото пред Елис и впери невярващ поглед в монитора. После сграбчи слушалката.
— Тъй вярно, сър. Страхувам се, че отговорът е положителен. Аварийната капсула се е отделила от станцията. Съвсем не, сър, не зная как… Тъй вярно, сър, надзиравахме аудиовръзката, но… — Той се изчерви като домат и пот изби по лицето му, докато слушаше гневната тирада, която се стовари върху му от слушалката. Когато затвори, целият се тресеше от ярост. — Върнете я! — нареди той.
Ууди Елис му отвърна със зле прикрито презрение.
— Това не е капсулата на „Союз“! Не можем да я въртим както ни скимне, това да не е мотор!
— Тогава я спрете, не й позволявайте да се приземи!
— Не можем. Нищо не можем да направим, докато не се приземи.
В залата връхлетяха още трима офицери от Въздушните сили. Джак позна генерал Грегориан от Американското космическо командване — човекът, който бе поел командването на всички операции на НАСА.
— Какво е положението? — излая той.
— Аварийната капсула е отделена, но все още е в орбита — отвърна незабавно офицерът с червеното лице.
— Колко време има, докато достигнат атмосферата?
— Ъ-ъ, не разполагаме с такава информация, сър.
Грегориан се обърна към ръководителя на полета.
— Колко, мистър Елис?
— Зависи. Съществуват немалък брой възможности.
— Слушайте, не ме интересуват вашите инженерни лекции. Искам отговор. Колко?
— Добре. — Елис се изправи и го прогледна право в очите. — Някъде между един и осем часа. Зависи от тях. Могат да останат в орбита в продължение на четири обиколки около Земята максимум. А може и да решат да излязат от орбита веднага и след час са тук.
Грегориан вдигна телефона.
— Господин президент, страхувам се, че не разполагаме с много време за обсъждане. Могат всеки момент да излязат от орбита. Да, сър, зная, че решението е трудно. Но моите препоръки са същите, както тези на господин Профит.
„Какви препоръки?“ — запита се Джак с нарастваща тревога.
Единият от офицерите, който се бе надвесил над един от пултовете, извика:
— Току-що пуснаха двигателите за излизане от орбита!
— Нямаме време, сър — рече Грегориан. — Нужен ни е вашият отговор незабавно. — Последва дълго мълчание. После той кимна облекчено. — Направихте правилното решение, сър. Благодаря ви. — Затвори и се обърна към подчинените си. — Имаме разрешение.
— За какво имате разрешение? — попита Елис. — Хей, какво се каните да правите?
Никой не отвърна на въпроса му. Другият офицер от Въздушните сили вдигна слушалката на телефона и отчетливо изрече заповедта: