Ууди Елис се стовари в стола си и отпусна глава в ръцете си.
19 август
— Поверителна аудиовръзка — рече Капкома. — Изчакайте, Ема.
„Обади се, Джак. Моля те, обади се“, молеше се Ема наум в полумрака на жилищния отсек. След като вентилаторите бяха изключени, модулът бе толкова тих, че тя почти чуваше свистенето, с което кръвта й се движеше във вените и движението на въздуха през дробовете си.
Тя подскочи от изненада, когато Капкома внезапно наруши тишината.
— Земя — космос, поверителна връзка. Можете да започнете личния разговор.
— Джак? — рече тя.
— Тук съм. Ето ме, мила.
— Той беше чист! Казах им, че не е заразен…
— Опитахме се да им попречим! Заповедта дойде направо от Белия дом. Не искали да поемат никакви рискове.
— Аз съм виновна. — Изведнъж умората й се превърна в сълзи. Тя бе сама там горе и изпитваше страх. А сега и вината за катастрофалното решение, с което бе изпратила на практика Лутър към смъртта му. — Мислех, че ще го пуснат да се приземи. Реших, че това е най-сигурният начин да остане жив.
— Защо остана, Ема?
— Трябваше. — Тя пое дълбоко въздух и рече: — Заразена съм.
— Била си само в модула с яйцата. Това не означава непременно, че си заразена.
— Току-що видях резултатите от кръвната си проба, Джак. Амилазата ми се повишава.
Той не отговори.
— Тече осмият час от момента на заразяването. Трябва да имам още двадесет и четири до четиридесет и осем часа преди… да спра да функционирам. — Гласът й стана по-твърд. Звучеше удивително спокойна, сякаш говореше за предстоящата смърт на някой свой пациент. — Времето е достатъчно да свърша някои дребни нещица. Ще изхвърля труповете. Ще сменя някои от филтрите и ще опитам отново да пусна вентилаторите. Поне ще улесня до известна степен следващите, които ще се заемат с чистенето. Ако изобщо има такива…
Джак продължаваше да мълчи.
— Колкото до моите останки… — Гласът й вече бе укрепнал и звучеше студено и безстрастно, в тембъра му не се долавяше и най-малката следа от емоция. — Когато настъпи моментът. Мисля, че най-доброто нещо, което мога да направя за станцията, е да се завлека до външния шлюз и да се поразходя навън. Там поне няма кого да заразя след смъртта си. След като тялото ми… — Тя замълча за миг. — Този скафандър „Орлан-М“ е лесен за обличане, ще се справя и сама. Имам достатъчно валиум и морфин под ръка. Ще се надрусам като хората, че да не усещам нищо. И поне ще сънувам някой сън, когато ми изтече въздуха. Знаеш ли, Джак, това не е чак толкова ужасна смърт, като се замисли човек. Ще си летя навън, ще гледам Земята отвисоко, звездите. И после просто ще си заспя…
Едва след като изговори последните си думи, тя го чу. Той плачеше.
— Джак — нежно каза тя. — Обичам те. Не знам защо нещата между нас не потръгнаха. Знам само, че част от вината е и моя.
Той си пое разтреперан дъх.
— Ема, недей!
— Толкова е глупаво от моя страна, че чаках толкова дълго да ти го кажа. Сигурно си мислиш, че така ти говоря, защото скоро ще умра. Но, Джак, истината, голата истина е…
— Ти няма да умреш! — Той го повтори още веднъж, този път в гласа му имаше ярост. — Ти няма да умреш! Разбра ли!
— Нали са ти известни резултатите от всички опити на доктор Роман. Нищо не е помогнало.
— Барокамерата е подействала.
— Няма начин да ми изпратят барокамера навреме. А сега, без спасителна капсула, не мога и да се прибера на Земята. Ако изобщо ме пуснат да се приземя.
— Трябва да има начин. Нещо, което да възпроизведе ефекта на барокамерата. Подействала е на заразени мишки. Те все още са живи, значи това нещо действа. Мишките са единствените оцелели.
„Не, изведнъж си спомни тя. Не са единствените.“
Тя бавно се извърна и погледна към люка на шлюзово уширение едно.
„Мишката, проблесна й в съзнанието. Дали мишката е жива?“
— Ема?
— Изчакай малко. Отивам да проверя нещо в лабораторията.
Тя премина през шлюзово уширение 1 и се отправи към американската лаборатория. Мирисът на засъхнала кръв тук бе така непоносим, че дори в дрезгавия полумрак тя успя да различи тъмните петна, който бяха нашарили стените. Тя се отблъсна от пода и прелетя към шкафа с животинските клетки, извади клетката с мишките и светна вътре с фенерчето си.