Лъчът светлина прихвана тъжната картина. Подутото телце на мишката се разтърсваше от спазмите на агонията, крайниците й се мятаха безполезни встрани, устата й бе широко разтворена и поглъщаща жадно въздуха.
„Не можеш да умреш, помисли си тя. Ти си единствената оцеляла, ти си изключение от правилото. Ти си моето доказателство, че още има надежда за спасение.“
Мишката се изви назад в неестествена поза и се усука по дължина. Измежду задните й крачка се проточи една кървава нишка, която се скъса и се пръсна на няколко малки капчици кръв. Ема знаеше какво щеше да последва: няколко финални и яростни конвулсии, докато мозъкът най-после се превърнеше в смляна протеинова каша и това щеше да бъде краят. Нова едра капка кръв набъбна и обагри бялата козина на задницата на животното. В следващия момент Ема видя нещо различно, нещо розово и крехко, което изникна измежду краката.
То се раздвижи.
Мишката отново се преметна в болезнен спазъм.
Розовото нещо се изхлузи напълно и се озова във въздуха, голичко и размахало безпомощно крайници. Коремчето му бе привързано все още с блестяща нишка. Пъпната връв.
— Джак — прошепна тя. — Джак!
— Тук съм.
— Мишката — женската…
— Какво мишката?
— През последните три седмици, тя е била изложена на въздействието на „Химера“ непрестанно. Но не се е разболяла. Тя е единствената, която е оцеляла.
— Жива ли е още?
— Да. И мисля, че мога да ти кажа защо. Беше бременна.
Мишката отново започна да се гърчи. Още едно мъниче се изхлузи във въздуха. Приличаше на бляскава прозрачна топчица от кръв и слуз.
— Трябва да се е случило онази нощ, когато Кеничи беше сбъркал и я бе сложил в клетката на мъжките — рече тя. — Аз не съм се занимавала с този случай. Никога не би ми дошло наум, че…
— Но защо точно бременността? Как така я е предпазила?
Ема се носеше в сумрака на лабораторията и се опитваше да си даде отговор на този въпрос. Неотдавнашното й излизане в открития космос и смъртта на Лутър просто я бяха изтощили неимоверно. Знаеше, че и Джак е изморен. Равносметката беше немного окуражаваща — два изтощени мозъка, които се бяха нагърбили с тежката задача да се преборят с бомбата с часовников механизъм на нейната зараза.
— Добре, сега да помислим за бременността — започна тя. — Тя е сложен физиологичен процес. Много повече от едно обикновено износване и изхранване на плода. По време на бременност метаболизмът на цялото тяло се променя.
— Хормони. Бременните животни са пълни с хормони. Ако можем да имитираме това състояние, може би ще успеем да възстановим процесите, които са се случвали в тялото на мишката.
„Хормонална терапия.“ Тя се сети за безбройните химически вещества, които циркулираха в тялото на една бременна жена. Естроген. Прогестерон. Пролактин. Човешки плацентен гонадотропин.
— Контрацептивни таблетки — рече Джак. — Можеш да възпроизведеш състоянието на бременността, ако използваш контрацептиви.
— Такова нещо няма на борда. Те не влизат в състава на нужните медикаменти.
— Иди провери в личното шкафче на Дайана.
— Тя не би вземала таблетки против забременяване без мое знание. Нали аз съм медицинското лице на борда. Щях да зная.
— Провери го, ти казвам. Хайде, Ема.
Тя се изниза от лабораторията. Щом достигна руския сервизен модул, тя бързо издърпа чекмеджетата в шкафа с личните вещи на Дайана. Беше й доста неприятно да се рови в нещата на друга жена. Сред прилежно сгънатите дрехи, тя откри малка кутийка с бонбонки. Не знаеше, че Дайана обичаше сладки неща. Колко ли още неща не знаеше за нея и никога нямаше да научи. В следващото чекмедже имаше шампоан, паста за зъби и тампони. Хапчета против забременяване обаче нямаше никъде.
Леко ядосана, тя затвори чекмеджето с трясък.
— На тази проклета станция няма нищо подобно!
— Ако изстреляме совалката утре, може би ще успеем да ти докараме хормони…
— Никой няма да се съгласи на това! А дори да успеете да натоварите две-три аптеки на совалката, докато стигне до мен, ще минат най-малко три дни!
След три дни тя почти сигурно щеше да бъде мъртва.
Тя стисна вратичката на шкафа и задиша тежко и бързо, мускулите й се напрегнаха от усилията да се справи с невидимата стена пред нея. Обзе я отчаяние.
— Тогава да погледнем на нещата от друг ъгъл — рече Джак. — Ема, стой тук, слушай ме, моля те. Нужна си ми, за да намерим заедно решението.