— Нали ви казвам, момчета, това е всичко, което мога да намеря. И почти никаква информация за Хелън Кьоних. Опитах и с „Океански изследвания“, но там имаше само обичайните публикации и новини от света на науката. А пък що се отнася до Палмър Габриел, сами се уверихте, че той не обича много-много обществения живот и славата. За последните пет години единственото място, където се появява името му в медиите, е на финансовата страница на списанието „Уолстрийт“. В статиите се говори за бизнес, за „Океански изследвания“ и за продуктите, произведени в този филиал. Никакви биографични данни. Не можах да намеря дори негова снимка.
Джак се отпусна тежко в креслото и разтърка очите си. Тримата бяха прекарали последните два часа в кабинета за връзки с обществеността в четене на всяка статия, открита в Интернет за Хелън Кьоних и „Океански изследвания“. Бяха прочели няколко дузини статии за компанията и нейните продукти, като се започне от шампоани, през лекарства, до естествени торове. Но за сметка на това при търсене на имената Кьоних или Габриел не излезе почти нищо.
— Пробвай пак с Кьоних — рече Джак.
— Вижте, нали вече опитахме с всички възможни варианти за изписване на името — възрази с досада Гретен. — Няма нищо.
— Тогава напиши Arachaeons.
Гретен въздъхна, написа името и натисна бутона „Търси“.
Върху екрана се изписа един обезкуражително дълъг списък със статии, написани по въпроса.
„Извънземни същества на Земята. Учените приветстват откритието на нова форма на живот.“ („Вашингтон Поуст“)
„Arachaeons предмет на нова международна конференция.“ („Маями Хералд“)
„Дълбоководни организми предлагат отговор на загадката на живота.“ („Филаделфия Инкуайърър“)
— Момчета, безнадеждно е — каза Гретен. — Ще ни отнеме цялата нощ докато прочетем всички статии в списъка. Предлагам да зарежем всичко и да поспим един-два часа, а?
— Чакай! — рече Гордън. — Смъкни надолу. — Той посочи към някакъв цитат в дъното на екрана: „Учен намира смъртта си при нещастен случай край островите Галапагос“. („Ню Йорк Таймс“)
— Островите Галапагос — повтори Джак. — Там, където доктор Кьоних е открила подвида Arachaeons. В цепнатината на огромна дълбочина.
Гретен кликна върху заглавието на статията и текстът се появи на монитора. Случката беше отпреди две години.
„ПРАВА: «Ню Йорк Таймс»
РАЗДЕЛ: Международни новини
ЗАГЛАВИЕ: «Учен намира смъртта си при нещастен случай край островите Галапагос»
ПОДЗАГЛАВИЕ: Хулио Перез, кореспондент на «Ню Йорк Таймс»
ТЯЛО: Един американски учен, който изучаваше дълбоководните организми от вида на Arachaeons, намери смъртта си вчера при нещастен случай, когато неговият едноместен батискаф бе заклещен в дълбоководен каньон на дъното на океана, наречен Процепа, край островите Галапагос. Тялото на доктор Стивън Ейхърн е било извадено на повърхността едва тази сутрин, когато след цяла нощ неуспешни опити най-после батискафът е бил освободен от каньона и издърпан на повърхността от екипажа на изследователския плавателен съд «Габриела».
«Знаехме, че той е още жив там долу, но нищо не можеше да се направи — сподели съкрушен негов колега, който е бил на борда на кораба. — Той беше заклещен в тесния каньон на дълбочина повече от шест хиляди метра. Отне ни доста часове, докато освободим батискафа и го издърпаме на повърхността.»
Доктор Ейхърн е професор по геология към Калифорнийския университет в Сан Диего. Живеел е в Ла Джола, Калифорния.“
Джак рече:
— Името на кораба беше „Габриела“, нали?
Той и Гордън се спогледаха. Явно и двамата бяха забелязали съвпадението на имената Габриела, Палмър Габриел.
— Хващам се на бас, че корабът е собственост на „Океански изследвания“ и на борда е била Хелън Кьоних.
Погледът на Гордън се върна към монитора.
— Наистина интересно. А какво ти говори фактът, че Ейхърн е бил геолог?
— И какво от това? — попита Гретен и се прозя.
— Не ти ли се струва странно присъствието на геолог на борда на океански изследователски кораб?