Събраха се в една от задните стаи. Лицето на Китридж, командирът на мисия 162, бе червено и потно. Ууди Елис, ръководителят на полетите за Международната космическа станция бе доста по-спокоен, но пък Гордън никога не го бе виждал разстроен, дори в моменти на истински кризи.
— И така, колко сериозна е катастрофата?
— Колата на госпожа Ханинг е попаднала във верижна катастрофа на шосе №1-45 — каза Ханк. — Линейката я е откарала в болницата „Майлс Мемориал“. Джак Макелъм я е прегледал в спешно отделение.
Гордън кимна. Всички те отлично познаваха Джак. Макар вече да не се числеше към астронавтите, Джак все още бе в списъка на действащите лекари в НАСА. Преди година той се оттегли от повечето си задължения към агенцията и се отдаде на работата си като лекар в Спешно отделение в частния сектор.
— Тъкмо Джак се обади да ни съобщи за Деби — обясни Ханк.
— Каза ли нещо за състоянието й?
— Тежка черепно-мозъчна травма. В момента се намира в интензивното отделение и е в кома.
— Някакви прогнози?
— Не можа да отговори на този въпрос. — Настъпи мълчание, през което всеки от тях си представи какво означаваше тази трагедия за НАСА. Ханк въздъхна. — Ще трябва да съобщим на Бил. Нямаме право да го държим в неведение. Проблемът е… — Той не довърши. Нямаше нужда; всички знаеха какъв беше проблемът.
Бил Ханинг в момента беше на борда на Международната космическа станция и току-що бе навършил първия месец от заплануваните четири. Новината би му се отразила много зле. От всички фактори, които влияеха отрицателно върху човека при престоя му в космоса, НАСА бе загрижена най-много за емоционалното бреме. Един депресиран астронавт бе способен да предизвика смут сред целия екипаж на борда на орбиталната станция. Преди години на „Мир“ се бе случила подобна ситуация, когато съобщиха на космонавта Володя Дежурьов за смъртта на майка му. Дни наред той стоя заключен в един от модулите на станцията и отказваше да разговаря с Контрола на полетите в Москва. Мъката му бе разстроила работата на целия екипаж на борда на „Мир“.
— Бракът им се крепеше на истинска привързаност — обади се Ханк. — Сигурен съм, че Бил няма да го понесе добре.
— Предлагаш да го сменим? — попита го Гордън.
— Още със следващия полет. И без това ще му бъде тежко през следващите две седмици. Не можем да очакваме от него да остане горе през останалите три месеца. — После Ханк тихо добави: — Знаете, че имат две деца.
— Дубльорът му е Ема Уотсън — каза Ууди Елис. — Можем да я изпратим горе с полет 160. С екипажа на Ванс.
При споменаването на Ема Гордън се постара да не издаде по никакъв начин специалното си отношение към нея. Не показа абсолютно никаква емоция.
— Какво мислите за Уотсън? Дали е готова да замине три месеца предсрочно?
— Предвид на това, че тя е определена да замени Бил след неговите четири месеца, мисля, че е достатъчно добре запозната с естеството на експериментите на борда, така че този вариант е съвсем приемлив.
— Аз обаче не мога да кажа, че съм щастлив от това — намеси се Боб Китридж.
Гордън уморено въздъхна и се обърна към командира на совалката.
— Не съм и очаквал да бъдеш.
— Уотсън е част от моя екипаж. Всеки от нас даде всичко от себе си, за да се превърнем в екипа, който сме в момента. Не одобрявам идеята да се разделим точно сега.
— На твоя екип му остават цели три месеца до старта. Това е предостатъчно време да обучите друг астронавт.
— Ще бъде много трудно.
— Нали не искате да ми кажете, че сте неспособен да подготвите нов екип за това време?
Китридж сви устни.
— Онова, което казвам, е, че моят екипаж е вече перфектно действаща единица. Никой от нас няма да се чувства добре, ако Уотсън ни напусне.
Гордън погледна към Ханк.
— Ами екипажът на полет 160? Ванс и останалите?
— От тяхна страна нямаме никакви проблеми. Уотсън ще бъде просто пътник на средната палуба. Ще я доставят на борда на Международната космическа станция заедно с другия полезен товар.
Гордън се замисли. Те все още говореха за възможности, а не за предстоящи действия. Може би Деби Ханинг щеше да се събуди и да оздравее, без да се налага да снемат предсрочно Бил от орбита. Но като всеки друг в НАСА, и Гордън бе обучен да планира и предвижда всяко усложнение, а в главата му гладко да тече списъка с конкретните действия, които трябва да се предприемат, в случай че а), б) или в) се случеха.