— Ами, какво пък толкова, ще си проверява камъните на дъното на океана.
— Хайде да пуснем търсачката с неговото име.
Гретен въздъхна.
— Да знаете, заради вас изпуснах сладките си сънища тази нощ, ще трябва много да черпите. — Тя написа името Стивън Д. Ейхърн и натисна „Търси“.
На монитора излезе списъкът с документи, в които присъстваше името на учения, всичко на всичко седем на брой. Шест от тях бяха за смъртта му край островите Галапагос.
Седмата беше датирана една година преди нещастния случай.
„Професорът от Калифорнийския университет в Сан Диего скоро ще обяви последните си открития при изследването на тектитите. Освен това ще бъде един от най-важните говорители по време на международната геоложка конференция в Мадрид.“
Двамата мъже не откъсваха удивени погледи от монитора и известно време никой от тях не проговори.
После Гордън тихо каза:
— Това е, Джак. Това са се опитвали да скрият от нас.
Ръцете на Джак се сковаха, а гърлото му пресъхна. Той все още не можеше да откъсне поглед от думата, която им бе разкрила истината.
Тектити.
Домът на директора на Космическия център „Джонсън“ Кен Бланкеншип с нищо не се различаваше от редицата еднакви къщи в предградието на Клиър Лейк, където живееха повечето служители на Космическия център. Къщата бе доста голяма за сам човек и Джак забеляза осветения от силните лампи безупречно почистен и поддържан преден двор, където храстите от живия плет бяха подрязани толкова ниско, че приличаха на особен вид лилипути. Дворът беше ярко осветен в три часа сутринта. Бланкеншип бе известен не само с перфекционизма си, но и с граничещата с параноя мания за сигурност. „Най-вероятно в момента към нас сочат обективите на една-две камери“, мислеше си Джак, докато чакаха с Гордън да им отворят вратата. Наложи се да позвънят няколко пъти на звънеца, преди да забележат, че някъде от вътрешността на къщата светна лампа. Малко по-късно Бланкеншип се появи на вратата — един нов, дребен Наполеон, облечен в нощен халат.
— Момчета, три сутринта е — опита се да им се скара той. — Какво търсите тук?
— Трябва да говорим — рече Гордън.
— Да не би да ми се е повредил телефонът? Можехте поне да звъннете предварително.
— Не можем да си позволим да използваме телефон. Не и за това.
После всички влязоха вътре. Едва след като затвори вратата след себе си, Джак каза:
— Знаем какво е искал да скрие от нас Белия дом. Знаем откъде се е взела „Химера“.
Бланкеншип впери ококорен поглед в тях. От раздразнението, че го бяха събудили посред нощ не бе останала и следа. Той премести погледа си върху Гордън, сякаш да потърси потвърждение на думите на Джак.
— Онова, което разбрахме обяснява всичко — рече Гордън. — И строго секретните операции на ИИЗБА. И параноята в Белия дом. И фактът, че този организъм се държи в противоречие с всичко, с което нашите лекари са се сблъсквали в досегашната си практика.
— Какво разбрахте?
Този път Джак отговори на въпроса.
— Знаем, че в генома на „Химера“ има ДНК от човек, мишка и земноводно. Но ИИЗБА отказа да ни съобщи откъде идват останалите гени в генотипа на вируса. Отказаха да ни кажат какво всъщност е „Химера“ и откъде се е появила.
— Нали снощи ми казахте, че гадината е била изпратена в космоса като експеримент от „Океански изследвания“. И че била разновидност на Arachaeons.
— Точно това си и мислехме. Но Arachaeons са безвредни организми. Те не са способни да причинят заболяване у човека — ето защо експериментът е бил одобрен напълно от НАСА. Нещо обаче в тази разновидност на Arachaeons е било по-различно. Нещо, което „Океански изследвания“ отказаха да ни съобщят.
— Как така по-различно? Какво искате да кажете?
— Ами например откъде са били извадени тези Arachaeons. От Процепа край островите Галапагос.
Бланкеншип поклати глава.
— И каква е разликата?
— Тази разновидност Arachaeons е била открита от учените на борда на кораба „Габриела“, собственост на „Океански изследвания“. Един от тези учени, доктор Стивън Ейхърн, който също е участвал в експедицията на борда на „Габриела“ е бил взет в последния момент. Само седмица по-късно той е мъртъв. Едноместният му батискаф се заклещил на дъното на цепнатината и той се е задушил поради липса на кислород.