Ахилесовата им пета. Тя изведнъж замълча и се замисли за онова, което бе научила.
— Доктор Уотсън? — обади се Уанг. — Имате ли други въпроси?
— Да. Съществува ли болест или токсин, които да убият жаба, а да са напълно безвредни за човека?
— Мдаа, доста интересен въпрос. Когато нещата опрат до токсините, винаги дозата е от решаващо значение. Дайте малко арсеник на жаба и ще я убиете. Но арсеникът може да убие и човек, ако му се даде в по-голяма доза. После, разбира се, съществуват отделни болести, причинени от микроби, както и някои бактерии и вируси, които убиват само жабите. Не съм лекар, така че не мога да бъда напълно сигурен, че са безвредни за хората, но…
— Вируси ли? — прекъсна го тя. — Кои вируси?
— Ами, например ранавирусите.
— Никога не съм чувала за тях.
— Те са известни само на експертите по земноводни. Те се числят към така наречената група на ДНК вирусите. От семейството на иридовируса са. Смятаме, че те са причинителят на синдрома Едема16 при поповите лъжички. Жертвите му се подуват и умират от кръвоизливи.
— Значи изходът от болестта е фатален?
— И още как.
— А този вирус може ли да убие хора?
— Не зная. Не мисля, че някой може да ви отговори със сигурност. Зная само, че ранавирусът е изтребил цели популации от жаби по целия свят.
„Ахилесовата пета, помисли си тя. Открих я.“
Като е прибавила ДНК от леопардова жаба към генома си, „Химера“ е станала отчасти земноводно. Което означава, че е възприела и уязвимостта на земноводните организми.
Ема рече:
— Има ли някакъв начин да се сдобием с живи образци от този ранавирус? За да ги изпробваме срещу „Химера“?
Последва дълго мълчание.
— Разбрах — обади се накрая доктор Уанг. — Никой досега не го е пробвал. Никой дори не се беше сетил за…
— Вие можете ли да намерите вируса? — прекъсна го тя.
— Да. Знам два изследователски центъра в Калифорния, където работят с живи ранавируси.
— Тогава направете го. И се опитайте да се свържете с Джак Макелъм. Той трябва на всяка цена да узнае това.
— Той и Гордън Оуби току-що отлетяха за Уайт Сандс. Ще се опитам да се свържа с тях там.
Разпилените по пътя, изсушени от безмилостното слънце треви се издигаха в спираловидни стълбове, заедно с облаци бял пясък и пепел. Мъжете минаха покрай контролната будка, през телената мрежа, по която течеше високо напрежение и се отправиха към необозначената военна сграда. Джак и Гордън излязоха от автомобила и присвиха очи към небето. Цветът на слънчевия диск беше тъмнооранжев, размит от извисилия се високо, носен от вятъра прашен облак. Цветът на залеза, а не на обедното слънце. Двамата мъже бяха успели да подремнат малко преди да излетят от летището в Елингтън и сега Джак усети остра болка в очите, причинена от светлината на деня.
— Натам, господа — упъти ги шофьорът им.
Те тръгнаха след съпровождащия ги войник към входа на постройката. Този път военният ескорт бе любезен и изпълнен с уважение. Този път доктор Роман ги очакваше още на главния вход, макар да не изглеждаше особено щастлив, че ги вижда.
— Само вие можете да ме последвате, доктор Макелъм — каза той. — Мистър Оуби ще трябва да ви изчака тук. Такава беше уговорката.
— Аз не съм правил подобна уговорка — възрази Джак.
— Мистър Профит я направи от ваше име. Той е единствената причина да се намирате в тази сграда в този момент. И така, тъй като не разполагам с неограничено количество от време, предлагам да свършваме по-бързо с това. — С тези думи той се обърна и пое към асансьора.
— Върви — рече Гордън. — Аз ще те изчакам тук.
Джак последва Роман в асансьора.
— Първата ни спирка ще бъде в подземно ниво две — започна Роман. — Там държим нашите опитни животни. — Вратата на асансьора се отвори и те се озоваха пред една стена от стъкло. Това беше панорамен прозорец.
Джак се приближи до него и надникна в лабораторията отвъд стъклото. Вътре имаше около дузина работници, облечени в скафандри за биологична защита. В клетките имаше маймуни и кучета. Точно до стъклената стена бяха наредени клетките с плъхове, чиито стени също бяха от стъкло.
Роман посочи към плъховете.
— Ще забележите, че над всяка клетка има етикет с датата и часа, в който са били заразени с „Химера“. Мисля, че не съществува по-красноречив начин да се опише смъртоносната природа на този вирус.
16
Синдромът Едема — прекомерно натрупване на вода и други течности в междуклетъчните и вътрешноклетъчните пространства и тъкани. — Б.пр.