В клетката с надпис „Ден 1“ шестте плъха изглеждаха напълно здрави.
В клетката с надпис „Ден 2“ се наблюдаваха първите признаци на болестта. Два от шестте плъха се тресяха целите, а очите им бяха яркочервени от кръвоизливите. Останалите четири се бяха скупчили в един ъгъл и като че бяха изпаднали в летаргия.
— Първите два дни — каза Роман, — представляват фазата на възпроизводство на „Химера“. Както разбирате, това е абсолютно противоположно на онова, което става на Земята. Тук формите на живот обикновено първо достигат зрелост и едва тогава се възпроизвеждат. А „Химера“ първо се размножава и след това се развива. Делението се извършва с такава скорост, че през първите четиридесет и осем часа се образуват около стотина нейни копия. Отначало те са съвсем микроскопични и са невидими с невъоръжено око. Толкова малки, че човек обикновено ги вдишва или абсорбира през лигавичните си мембрани, без изобщо да разбере, че се е заразил.
— Значи те са заразни дори в този ранен стадий от развитието си?
— Заразни са през всеки стадий от развитието си. Единствено трябва да попаднат във въздуха. Обикновено това се случва около часа на смъртта на предната жертва или след като трупът се пръсне няколко дни след това. След като веднъж сте заразен с „Химера“, след като тя се е размножила в тялото на приемник, всяко отделно нейно копие започва да расте. Да се превръща в… — Той млъкна. — Не знаем всъщност как трябва да ги наричаме. Мисля, че яйчни торбички горе-долу покрива понятието. Тъй като в тях се съдържа жив организъм в ларвен стадий на развитие.
Джак премести поглед към клетката с надпис „Ден 3“. Там всички мишки се гърчеха в спазми, а крайниците им се мятаха безразборно във всички посоки, сякаш разтърсвани от непрестанни токови удари.
— По време на третия ден ларвите се развиват неимоверно бързо. Заемат мястото на мозъка по чисто физически причини — изяждат го и го изместват. А щом настъпи ден четвърти…
Те се преместиха към четвъртата клетка. Всички плъхове, с изключение на един бяха мъртви. Труповете не бяха извадени — просто си лежаха с вкочанени крака и зейнали уста. Оставаха още три клетки, където бе изложен целият процес на разлагане на тялото.
На петия ден труповете започваха да се подуват.
На шестия коремните им области бяха толкова уголемени, че кожата, опъната като на барабан, едва удържаше съдържанието им в себе си. От отворените очи и ноздри се процеждаше слузеста течност, която проблясваше на изкуствената светлина.
И през ден седми…
Джак се спря край стъклото, вперил поглед в клетката на седмия ден. Разкъсани останки от труповете се валяха по пода на клетката като сгърчена гума на пукнат балон — кожата на плъховете се бе пръснала от вътрешното напрежение и бе разкрила черния лигав бульон от смлени и разложени вътрешни органи. А върху муцуната на един от плъховете се бе настанила желатиноподобна маса от мътно прозрачни сферички, които трептяха.
— Това са яйчните торбички — рече Роман. — До този момент вътрешните кухини на трупа са били запълнени с тях. Те растат с удивителна скорост и се хранят с тъканите на приемника си. Храносмилат неговите мускули и органи. — Той погледна към Джак. — Запознат ли сте, докторе, с жизнения цикъл на осите паразити?
Джак поклати глава.
— Зрялата оса инжектира яйцата си в жива гъсеница. Ларвите се развиват и се хранят с кръвта и лимфата на своя приемник. И през цялото това време гъсеницата е жива. Отглежда като инкубатор чужда форма на живот, която я изяжда отвътре, докато накрая израсналите ларви пръснат своя умиращ инкубатор. — Роман отново погледна към мъртвите плъхове. — Тези ларви по същия начин се размножават и се развиват в тялото на жертвата, докато тя е още жива. И накрая убиват приемника. Множеството ларви, настанили се в черепната кухина и хранещи се със сивото вещество, увреждат капиляри и кръвоносни съдове и стават причина за мозъчни кръвоизливи. Тогава налягането отвътре нараства. Съдовете в очите се подуват и се пукат. Приемникът се оплаква от ослепяващо главоболие и цялостна дезориентация. Движи се залитайки, като пиян. И след три или четири дни е мъртъв. И въпреки това този организъм продължава развитието си и доизяжда трупа. Атакува неговата ДНК. Използва я, за да ускори еволюцията си.
— И накрая?
Роман вдигна поглед към Джак.
— Не знаем коя е крайната фаза. С всяко ново поколение „Химера“ прибавя част от ДНК на приемника си към своята ДНК. Тази „Химера“, с която в момента работим не е същата, с която започнахме. Геномът й стана по-сложен и комплексен. Организмът се усъвършенства.