Три дена и още никаква промяна в състоянието на Ема. Гордън въздъхна и тръгна по задния ред пултове към дежурния лекар. Тод Катлър, небръснат и измършавял, наблюдаваше биотелеметричните данни на Ема върху монитора си. А кога за последно беше спал Тод, запита се Гордън. Всички в залата изглеждаха изтощени, но никой не искаше да го признае.
— Държи се още — рече Тод. — Спряхме й фенобарбитала.
— Но още не е излязла от комата, нали?
— Не. — Въздишка. Тод се отпусна назад и подпря с пръст костта на носа си. — Просто не зная какво още да направя. Никога преди не ми се е налагало подобно нещо. Неврохирургия в космоса.
Тази фраза често прелиташе от уста на уста през последните седмици. „Никога не съм правил това.“ „Това е нещо съвсем ново за мен.“ „Никога не бях виждал подобно нещо.“ И въпреки това, не беше ли това смисълът на живота на един изследовател? Когато не можеш да предскажеш с какво ще се сблъскаш, когато всеки проблем изискваше свое индивидуално решение. И всяка победа бе построена върху нечия саможертва.
А победи действително имаха, дори и в тази неописуема трагедия. „Апогей II“ се бе приземил като по вода в пустинята на Аризона, а Каспър Мълхоланд сега уговаряше първия си договор с Въздушните сили. Джак беше все още здрав, вече трети ден откакто бе на борда на станцията — което бе показателно, че ранавирусът действаше и като лекарство, и като превантивна мярка срещу „Химера“. Дори фактът, че Ема беше все още жива можеше да се смята за истински триумф.
Макар и временен, най-вероятно.
Гордън усети как го завладя едно чувство на печал, докато се взираше в пиковете на кардиографа върху монитора. „Колко ли дълго можеше да бие сърцето, след като мозъкът е престанал да функционира? — питаше се той. — Колко дълго тялото можеше да живее в състояние на кома?“ Но да наблюдаваш как гасне постепенно една енергична и волева жена бе наистина много по-мъчително, отколкото да станеш свидетел на внезапна и ужасяваща смърт.
Изведнъж той се изправи на стола и погледът му замръзна върху монитора.
— Тод — рече той, — какво става с нея?
— Какво?
— Нещо става със сърцето й.
Тод вдигна глава и се взря в назъбените линийки, които прелитаха по екрана.
— Не — отвърна той и посегна към бутона на интеркома. — Това не е сърцето й.
Пронизителният вой на алармата на монитора сряза като с остър скалпел съня на Джак и той се опита да скочи на крака. Дългите години работа като лекар в „Бърза помощ“, безбройните нощи в дежурните стаи на болниците го бяха научили светкавично да включва разума си, дори да го будеха от дълбок сън. Така че сега щом отвори очи, веднага разбра къде се намира. И че нещо не беше наред.
Той обърна глава по посока на звука и за миг се обърка, поради необичайното разположение на предметите — сякаш всичко се бе обърнало с главата надолу. Ема сякаш висеше от тавана. Единият от трите електрода се беше отлепил и летеше свободно във въздуха като самотно водорасло, понесено от подводни океански течения. Той се извърна на сто и осемдесет градуса и всичко си дойде на мястото.
Той залепи отново електрода. Неговото собствено сърце биеше като лудо, докато се извърташе към монитора, ужасен от онова, което щеше да види на него. За негово облекчение на екрана се изписа нормалният сърдечен ритъм.
После, изведнъж — нещо различно. Линията потрепери. „Ема се беше размърдала?“
Той извърна поглед към нея. И видя, че очите й бяха отворени.
— Станцията не отговаря — обади се Капкома.
— Продължавайте да опитвате. Трябва незабавно да се свържем с тях! — сопна се Тод.
Гордън впери поглед в биотелеметричните показания на Ема и тъй като нищо не разбираше от тях, сърцето му се сви от ужас. Както синусоидата си трепкаше към горните и долни пикове, изведнъж, съвсем ненадейно се изправи до равна линия. „Не, ужаси се той. Изгубихме я!“
— Разкачен кабел — отвърна спокойно Тод. — Пак е паднал. Може би отново са гърчовете.
— Все още нямаме връзка със станцията.
— Какво, по дяволите, става там горе?
— Гледай! — извика Гордън.
И двамата мъже замръзнаха на местата си, когато на екрана изписука една точица, после още една, и още една.
— Докторе, свързахме се — обяви Капкома. — Искат неотложна консултация с вас.
Тод се изстреля напред.
— Наземен контрол, прекратете връзката. Казвай, Джак.