Специалистът по курса и траекторията, седнал на първия ред командни табла или както го наричаха — Първа траншея, сръчно пречертаваше възможните траектории на полета, за да определи най-подходящото място за кацане. Никой не гледаше на всичко това като на игра, понеже ако ситуацията беше истинска, животът на тези седем човека щеше да бъде изложен на реална опасност.
— Налягането пада до седемстотин и осемнадесет милиметра живачен стълб — съобщи Контролът на животоподдържащите системи.
— Военновъздушна база „Едуардс“ — обяви Контролът на курса и траекторията. — Приземяване след приблизително хиляда и триста.
— Дотогава налягането ще падне до триста и шестдесет милиметра, по-малко от половин атмосфера — каза Контролът на животоподдържащите системи. — По-добре да си сложат шлемовете сега, преди да пристъпят към завръщане в атмосферата.
Съветът незабавно бе предаден на екипажа на „Атлантис“.
— Прието — отвърна командирът Ванс. — Шлемовете са поставени. Пристъпваме към излизане от орбита и запалваме корекционните двигатели.
Против волята си Джак бе завладян от магията на играта. Докато се нижеха секундите, погледът му бе вперен в огромния екран, заел цялата предна стена на Командната зала и внимателно следеше линията, която бавно се изписваше върху разгънатата карта на Земята и представляваше траекторията на совалката. Макар да знаеше, че всяка криза в момента бе плод на коварното въображение на екипа за подготовка на астронавтите, зловещата вероятност на ситуацията завладя и неговите мисли. Не съзнаваше, че в момента всички мускули на тялото му бяха напрегнати, докато очите му следяха непрестанно променящите се цифри и друга информация, изписвана върху екрана.
Налягането в совалката падна до по-малко от половин атмосфера.
„Атлантис“ навлезе в горните слоеве на земната атмосфера. Настъпи радиозатъмнението, което щеше да продължи цели двадесет дълги минути. Триенето на въздушните молекули о корпуса на совалката щеше да йонизира въздуха около нея, и да прекъсне всяка комуникация.
— „Атлантис“, чувате ли ме? — повика ги за пореден път ръководителят на полета.
Внезапно гласът на командирът Ванс изпука през високоговорителите.
— Чуваме ви съвсем ясно, Хюстън.
Кацнаха безупречно след броени секунди. Край на играта.
В залата за управление на полетите избухна гръм от аплодисменти.
— Браво момчета! Добра работа свършихме — каза ръководителят на полета Карпентър. — Оперативката е в хиляда и петстотин6. А сега можем да си отдъхнем за обяд. — С усмивка на уста той свали слушалките от главата си и най-после забеляза Джак. — Ей, от години не си ни идвал на гости.
— Нали се правя на лекар в цивилизацията.
— Направил си ти големите пари, а?
Джак се изсмя.
— Да бе, само дето не мога да реша за какво да ги харча. — Той погледна към останалите членове от наземния контрол, които почиваха всеки край своя команден пулт със сандвич и сода в ръка. — Всичко ли мина както трябва?
— Абсолютно. Доволен съм. Преодоляхме всичко перфектно.
— А екипажът на совалката?
— Напълно готови са. — Карпентър го погледна с разбиране. — Включително Ема. Върши прекрасно работата си, Джак, така че не я разстройвай, моля те. Точно в този момент й трябва концентрация. — Това беше нещо повече от приятелски съвет. Беше предупреждение: „Задръж си личните проблеми за себе си. И по-добре не обърквай мислите на моя екипаж“.
Джак се беше успокоил, дори бе малко разкаян, докато очакваше Ема отвън под палещото слънце пред Сграда 5, където се провеждаха симулациите на полетите при подготовката на екипажите. Тя излезе с останалите свои колеги. Явно някой току-що беше разказал нещо смешно, тъй като всички се заливаха от смях. После тя видя Джак и смехът й секна.
— Не знаех, че ще идваш — каза му тя.
Той сви рамене и отвърна добронамерено:
— Нито пък аз.
— Оперативката е след десет минути — обади се командир Ванс.
— Там съм, няма проблеми — каза тя. — Вие вървете, аз ще ви настигна. — Тя ги изчака да се отдалечат, след което се обърна към Джак. — Виж, наистина трябва да вървя. Джак, зная, че полетът обърква и усложнява всичко. Ако си дошъл заради формалностите по развода, обещавам ти, че ще подпиша всичко, щом се върна.