В стерилното бяло преддверие, облечени в смешни костюми от специална материя, която не отделяше влакна, ги очакваха други техници, които помогнаха на всеки един от тях мине през шлюза и да се настани в командната зала на совалката. Първи бяха настанени командирът на екипажа и първия пилот. Ема, чието място бе на средната палуба, бе последна. Тя се отпусна в меката седалка, закопча катарамите на предпазните колани, постави шлема на място и вдигна палци, че всичко е наред.
Люкът се затвори и окончателно отдели екипажа от външния свят.
Ема чуваше биенето на собственото си сърце. Макар в ушите й все още да звучаха последните проверки от контролния център, въпреки бученето и стенанията на оживялата мощ на совалката, ударите на сърцето й кънтяха в главата й като отмерен барабанен ритъм. Като пътник на втора палуба, през следващите два часа тя нямаше какво да прави, освен да си седи на мястото и да мисли; последните проверки и дейности при старта щяха да бъдат грижа на екипажа, който се намираше на първа палуба. Тя нямаше изглед навън, единственото, което се намираше пред погледа й, бе товарният отсек и шкафа с храна.
Във външния свят зората скоро щеше да обагри небето и пеликаните щяха да полетят ниско над вълните на Плейалинда Бийч, за да си набавят първата храна за деня.
Джак седна на брега и загледа изгрева.
Вече не беше сам в парка край кея. Още преди полунощ бяха започнали да се събират зрители на предстоящото събитие, постоянно пристигащите им автомобили образуваха безкрайна редица от светлини, която се влачеше бавно по скоростната магистрала Бий Лайн, някои от тях се отделяха на север, към резервата на острова Мерит, други продължаваха напред, пресичаха Банана Ривър и влизаха в града Кейп Канаверал. Събитието можеше да се наблюдава отвсякъде. Тълпата наоколо му беше в празнично настроение, някои си носеха плажни кърпи за постилане и кошници с храна за пикник. Тук-там се чуваше силен смях, гърмящо радио или плач на сънливи деца. На фона на тази вихрушка от празнуващи хора той бе просто едно мълчаливо присъствие, самотен мъж, отдал се на своите мисли и страхове.
Щом слънцето проясни хоризонта, той впери поглед на север, към ракетната площадка. Сега тя беше на борда на „Атлантис“, закопчала предпазните колани и чакаше. Възбудена, щастлива и малко уплашена.
Недалеч от него едно дете се обърна към майка си:
— Това е лош чичко, мамо.
Обърна се да види момиченцето. За момент погледите им се срещнаха, една мъничка руса принцеса приковала очи в един небръснат човек със сплъстена и разрошена коса. Майката вдигна детето си на ръце и побърза да се премести на по-безопасно място.
Джак тръсна глава и отново се обърна на север. Към Ема.
Хюстън
Залата за управление на полетите бе потънала в измамно мълчание. Оставаха двадесет минути до старта — времето за потвърждаване на готовността на всяка система. Специалистите от задната зала бяха вече свършили с проверките на системите, за които отговаряха, сега наред бяха всички онези, които бяха насядали по командните пултове наоколо.
Със спокоен глас Карпентър зачете списъка в ръцете си, като след всяка точка изчакваше устно потвърждение от всеки член на екипа си.
— Динамика? — започна Карпентър.
— Динамиката в готовност.
— Управление?
— Управлението в изправност.
— Доктора?
— Докторът на линия.
— Информацията?
— Обработка на информацията — на линия.
Щом Карпентър провери всеки от тях според списъка си и получи утвърдителни отговори, кимна отсечено към светлинното табло.
— Хюстън, всичко в изправност ли е при вас? — попита ръководителят на старта в Кейп Канаверал.
— Контрола на мисията, готови сме — потвърди Карпентър.
Обичайното пожелание на ръководителя на старта към екипажа на совалката бе чуто ясно от всеки един в Хюстън.
— „Атлантис“, готови сте за старт. Всички ние в Кейп ви желаем късмет и нека Бог е с вас.
— Контрол, тук „Атлантис“ — прозвуча във високоговорителите гласа на командира Ванс. — Благодарим ви, че подготвихте птичката за полета.
Кейп Канаверал
Ема затвори и заключи стъклото на шлема си, после отви кранчето на кислорода. Оставаха две минути до старта. Свита като в пашкул, изолирана от външния свят, не й оставаше нищо друго, освен да брои секундите до излитането. Усети как потръпнаха основните двигатели при форсирането им преди изстрелването.