С изящен жест Съливан простря ръка към „Апогей II“, който приличаше повече на пожарен кран с прозорци, отколкото на космически кораб.
— Зная, че може да не ви изглежда много благонадежден, но това, което виждате тук, е най-рентабилният и практичен космически кораб за многократна употреба, който изобщо съществува на планетата. Използва принципа на директно, едностепенно извеждане в орбита като обикновената совалка, разбира се, изцяло контролиран от Земята. След вертикалното излитане, при достигане на височина от 20 километра, два странични двигателя със сгъстен въздух ускоряват допълнително капсулата до степен 4 маха9, при условията на ниско атмосферно налягане. Орбиталната капсула може да се използва многократно и тежи само осем и половина тона. Според нас тя е напълно съвместима с принципите на бъдещата космическа индустрия, а именно по-малък обем, по-бърза и по-евтина.
— Какъв е видът на основния двигател? — попита Рашад.
— Рябинск RD-38 течно-реактивни двигатели, използващи сгъстен въздух, внос от Русия.
— Защо точно от Русия?
— Защото, мистър Рашад — между мен и вас да си остане — руснаците знаят много повече за ракетостроенето от който и да било друг на Земята. Само да ви припомня, че те създадоха повече от дузина вида ракетни двигатели с течно гориво като използваха съвременни материали, устойчиви на високо налягане. Нашата страна, казвам ви го със съжаление, е произвела един-единствен нов ракетен двигател с течно гориво от „Аполо“ насам. Нашето предложение е с интернационално участие. Да, така е, тъй като ние вярваме в избора на перфектните компоненти, независимо откъде идват те.
— А как се приземява… това нещо? — попита мистър Лукас, поглеждайки с искрено подозрение орбиталната капсула.
— Ами, ето тук е красотата на „Апогей II“. Както вероятно забелязахте, криле липсват. Нашият космически кораб не се нуждае от писта, за да се приземи. Вместо това той просто се спуска вертикално, като използва парашути за забавяне на скоростта и въздушни възглавници за омекотяване на кацането. Така че може да се приземи практически навсякъде, дори насред океана. Отново трябва да свалим шапка на руснаците, тъй като заимствахме приземяването от старата им капсула „Союз“. Но все пак това им беше работната станция в продължение на десетилетия.
— Много си падате по руска технология, а? — обади се Лукас.
Съливан настръхна.
— Харесвам начина на работа на технологията. Каквото искате говорете за руснаците, но те винаги знаят какво вършат.
— Е, значи, какво имаме тук — опита се да обобщи остроумно Лукас, — хибрид между „Союз“ и „Спейс Шатъл“, така ли е?
— Но с доста по-малки размери. Нужни ни бяха тринадесет години и само шестдесет и пет милиона долара, за да стигнем дотук — което е просто невероятно, ако го сравним с цената на една совалка. При многократно използвания космически кораб, според нашите изчисления ще постигнете годишна възвръщаемост на инвестицията от тридесет процента, при положение, че правим около хиляда и двеста старта за година. Цената на един полет е само осемдесет хиляди долара, а цената на килограм полезен товар е направо смешната сума от двеста и седемдесет долара. По-малък, по-бърз, по-евтин. Това е нашата мантра.
— За колко малък обем говорим, мистър Оуби? Какъв е капацитетът на вашия полезен товар?
Съливан се поколеба. Тук бе слабото им място — само с това можеха да ги изгубят.
— Можем да изнесем товар от триста килограма, плюс теглото на пилота до ниска земна орбита.
Последва дълго мълчание. После мистър Рашад каза:
— И това ли е всичко?
— Това са почти седемстотин фунта. Можете да поместите доста лабораторна техника и научни експерименти в…
— Наясно съм какво представляват триста кила. Нищо особено.
— Надяваме се да компенсираме този факт със значително по-чести стартове. Идеята ни е да го превърнем в нещо като самолет до космоса.
— Всъщност — на практика, ние вече привлякохме интереса на НАСА! — намеси се Каспър със своя отчаян коз. — Според тях това е системата, която би им осигурила бърза и сигурна връзка с орбиталната станция.
Едната вежда на Лукас се стрелна нагоре.
— НАСА е заинтересувана?
— Ами, ние всъщност имаме нещо като наш човек там.