„О, по дяволите, Каспър, изруга наум Съливан. Не задълбавай точно там!“
— Покажи им вестника, Съли.
— Какво?
— „Лос Анджелис Таймс“. На втора страница.
Съливан погледна към „Л. А. Таймс“, който Бриджит му бе тикнала в ръцете на влизане. Обърна на втора страница и видя статията: „НАСА започва подмяна на астронавтите“. Под заглавието имаше снимка на всичките надути пуяци в Космическия център „Джонсън“ на някаква пресконференция. Разпозна високия, не особено симпатичен мъж с големите уши и грозната прическа. Това беше Гордън Оуби.
Каспър изтръгна вестника от ръцете му и го показа на гостите.
— Виждате ли този човек тук, който е застанал точно до Лерой Корнел? Това е директорът на Центъра за подготовка на космическите полети. Братът на мистър Оуби.
Двамата, очевидно доста впечатлени, обърнаха погледи и огледаха отново Съливан.
— Е? — каза Каспър. — Сега можем ли поговорим делово?
— Вижте сега, можем още сега направо да ви кажем следното — започна Лукас, — мистър Рашад и аз вече имаме впечатления от онова, което ни се предлага от другите ракетостроителни компании, като проекти и реализации. Посетихме вече „Кели Астролайнър“, „Ротон“ и „Кистлър К-1“. Наистина успяха да ни впечатлят всичките, особено „К-1“. Но, разбира се, бихме могли да дадем шанс и на вашата малка компания да доразвие идеите си.
„Вашата малка компания.“
„Мразя го това“, ядосан си помисли Съливан. Той мразеше да се моли за пари, мразеше да пада на колене пред тези парфюмирани колосани яки. Това за него бе безнадеждна кауза. Главата го болеше, стомахът му се бунтуваше, а тези двамата костюмари само му губеха времето.
— А сега, кажете ни, защо трябва да заложим на вас — обърна се към него Лукас. — Какво ще направи „Апогей“ нашият най-добър избор?
— Честно казано, господа, той не е най-добрият ви избор — безразлично отвърна Съливан. После се обърна и тръгна към изхода.
— Ъ-ъ, извинявай — заекна Каспър и хукна да догони партньора си. — Съли! — изсъска той. — Какви, по дяволите, ги вършиш?
— Не виждаш ли, че тия костюмари не се интересуват от нас. Нали ги чу. Те направо са влюбени в „К-1“ — сигурно й посвещават стихотворения. На тях им дай голе-еми ракети. Да им пасват на голе-емите членове.
— Не проваляй всичко! Върни се и говори с тях!
— Че защо да го правя? Досега не са ни написали нито един чек.
— Ако ги изгубим, ще загубим всичко.
— Ние вече го изгубихме.
— Не. Не, само ти можеш да ги убедиш да дадат пари. Това, което искам от тебе, е да им кажеш истината. Кажи им в какво вярваме. Защото и ти, и аз знаем, че имаме най-доброто.
Съливан разтри очи. Аспирините вече не му действаха и в главата му пак закънтяха тежките болезнени удари. Повдигаше му се от подобни просии. Той беше инженер и пилот, и с най-голямо удоволствие би прекарал остатъка от живота си с омазани в двигателна смазка ръце. Но това нямаше да му се случи, ако не дойдеха нови инвеститори. Ако не намереха пари.
Завъртя се и се върна при гостите. За негова изненада и двамата сега го гледаха с уважение. Може би защото им беше казал истината.
— Добре — започна отново Съливан, окуражен от факта, че няма какво да губи. Ако не друго, можеше поне да се провали като истински мъж. — Ето какво ви предлагам. Мога да подкрепя всичко казано от мен с една проста демонстрация. Другите компании готови ли са за старт, ей сега, на момента? Не, не са. Те имат нужда от време за подготовка — изсумтя той. — Месеци и месеци наред. Ние обаче можем да излетим когато си поискаме. Това, което ни трябва, е да закачим този симпатяга към буустера му и да го изстреляме в ниска орбита около земята. Така че кажете една дата. Само назовете дата за полет и ние ще полетим.
Каспър пребледня като болничен чаршаф. А в погледа му, отправен към Съливан, съвсем не се четяха приятелски чувства. Партньорът му се бе увлякъл толкова, че ги бе оставил почти без почва под краката им. „Апогей II“ изобщо не беше изпробван. Стоеше тук в хангара вече четиринадесет месеца и събираше прах, докато те се чудеха откъде да изкрънкат пари. И сега Съливан искаше да го изпрати директно в орбита?
— Всъщност, тъй като съм убеден, че нашият кораб ще се справи с всичко — допълни Съливан и вдигна залога още повече, — по време на демонстрацията аз лично ще седна на пилотското място.
Каспър се хвана за стомаха.
— Ъ-ъ… това е просто метафора, господа. Можем без проблем да изстреляме кораба и без екипаж…