— Заглъхваш. Препоръчвам ти… — Гласът на Гейбриъл се смеси със смущенията и изчезна.
— Не разбрах. Повтарям, не ви разбрах! — каза Ейхърн.
Мълчание.
В ушите му кънтяха ударите на собственото му сърце, бучеше тътенът на собственото му дишане. „Полека, полека, успокой се. Изразходваш кислорода си твърде бързо.“
Отвъд акрилния купол животът танцуваше изящния си танц в смъртоносните води. Минутите се разтеглиха до часове, докато Стивън наблюдаваше лекото поклащане на червеите Riftia, приличащи на кървави пера, неуморно пресяващи водата в очакване на нещо питателно. През пустото поле от камъни премина безок рак.
Светлините намаляха. Вентилаторът на климатичното устройство внезапно замря.
Акумулаторът му се изтощаваше.
Той изключи големия прожектор. Само слабият лъч на лявото крило остана да свети. След няколко минути щеше да започне да усеща деветдесетте градуса на загрятата от земната магма вода. Топлината щеше да се процеди бавно през корпуса и постепенно да го свари жив в собствените му течности. Дори почувства как една капка леко тръгна от средата на скалпа и се стече бавно по бузата му. Погледът му обаче не изпускаше онзи самотен рак, който така изящно и майсторски подскачаше и се придвижваше през каменистия шелф.
Светлината откъм страничното му крило премигна.
И изгасна.
2.
Извеждане в орбита
7 юли
Две години по-късно
През гърмежа на горящите степени на ракетата носител и стържещия трясък на совалката, командата „Стоп“ се изписа така ясно в съзнанието на бордовия специалист Ема Уотсън, че тя можеше да потвърди, че я е чула в слушалките си. В действителност никой от екипажа не бе произнесъл думата на глас, но въпреки това тя знаеше, че решението вече бе взето. Нито командирът на полета Боб Китридж, нито пилотът Джил Хюит, която беше в предната част на командното помещение, бяха обявили тежката присъда. Нямаше нужда. Толкова дълго бяха работили заедно, че можеха да си четат мислите и им бе достатъчно само да следят кехлибарените алармени светлини в командния пулт на совалката, за да знаят какво да предприемат.
Само преди няколко секунди „Индевър“ бе достигнала Max Q, момента при извеждането в орбита, в който совалката е подложена на огромно аеродинамично натоварване, преодолявайки съпротивлението на атмосферата, в резултат на което бе започнала да се тресе неудържимо. Това се случваше обикновено около седемдесетата секунда от старта. Китридж за момент бе намалил скоростта им до седемдесет процента, за да избегне вибрациите. Сега обаче предупредителните сигнали в командния пулт ги уведомяваха, че два от основните им двигатели бяха извън строя. С един двигател и въпреки тягата на все още горящите буустери1 на носителя, те никога нямаше да успеят да излязат в орбита.
Налагаше се да прекратят мисията си, да се върнат на земята.
— Център, тук „Индевър“ — обади се Китридж с дрезгав, но твърд глас, без следа от безпокойство. — Няма да успеем да се откъснем. Централният и левият главни двигатели отказаха при Max Q. Нямаме избор. Пристъпваме към завръщане към стартовата точка. Край.
— Прието, „Индевър“. Потвърждаваме, два от основните двигатели извън строя. Пристъпете към завръщане, след пълното изразходване на горивото на буустерите.
Ема вече ровеше в купчинката картончета с инструкции за аварийни ситуации, докато накрая измъкна това с надпис „Завръщане към стартовата точка“. Разбира се, всеки член от екипажа знаеше наизуст всяка отделна процедура от предстоящата операция, но в суматохата при аварийното приземяване бе твърде възможно да пропуснат някоя съдбовна подробност. Тези контролни картончета им бяха двойната подсигуровка.
Сърцето блъскаше бясно в гърдите й. Ема внимателно прегледа най-вероятната схема на техните действия, ясно изписана в синьо. Беше възможно да оцелеят при приземяване с два аварирали основни двигатели — но това бе само на теория. Нужни им бяха няколко последователни чудеса, за да успеят. Първо, трябваше да се отърват от горивото си, но преди това да отделят последния основен двигател, за да могат да се откъснат от огромния външен резервоар с гориво. После Китридж трябваше да извърти совалката така, че да се насочат право към мястото на старта. Той щеше да има само един шанс да ги приземи успешно близо до Космическия център „Кенеди“. Дори най-малката грешка би запратила „Индевър“ нейде в океана.
Животът им сега бе в ръцете на командира Китридж.
1
Буустери — ракети носители, две колони, пълни с твърдо гориво, осигуряващи стартова тяга при излитането на совалката. След изразходване на горивото им, те се отделят и падат с парашути в океана и се прибират за повторно използване. — Б.пр.