— По дяволите! Как мислиш, дали е възпаление на панкреаса?
— След като нивото на амилаза непрестанно се повишава, твърде вероятно е. — Амилазата е ензим, произвеждан от панкреаса и нивото й се повишава обикновено в случаите, когато става дума за възпален орган. Но високото ниво на амилаза може също така да означава остри възпаления и активни процеси в коремна кухина. Перфорация на червата или язва на дванадесетопръстника. — Количеството на белите кръвни телца също е много високо — продължи Ема. — За всеки случай посях няколко кръвни проби.
— Каква му е анамнезата? Нещо, което заслужава да се отбележи?
— Две неща. Първо, той се намира под известен емоционален стрес. Един от провежданите от него експерименти се е провалил и той се чувства отговорен за това.
— А другото?
— Преди два дена си изпръска очите с трупна течност от една от мъртвите лабораторни мишки.
— Я ми разкажи по-подробно! — Тод бе силно заинтригуван.
— Мишките от контролирания от него експеримент взеха да умират, при това без никаква видима причина. А труповете се разлагат с невероятна скорост. Смятах, че става дума за някакви патогенни бактерии и взех проби от трупната течност за посевки. За съжаление обаче всички те се разложиха прекалено бързо.
— Как така?
— После реших, че е гъбична зараза. Всички петриеви панички позеленяха. Не мога да идентифицирам никакви патогенни микроорганизми. Трябваше да изхвърля посевките. Същото нещо ми се случи и с друг един експеримент, клетъчни култури от дълбоководни микроорганизми. Наложи се да прекратим експеримента, тъй като в епруветката се появиха отнякъде гъбички.
За нещастие прекомерното разпространение на гъбички в затворени пространства като Международната космическа станция бе един твърде неприятен проблем, въпреки непрестанния въздухообмен. На борда на старата руска станция „Мир“ се случваше често всички стъкла да бъдат замъглени от полупрозрачен филм от гъбични образувания. След като веднъж въздухът на космическата станция се замърси с подобни микроорганизми, бе почти невъзможно да бъде изчистен напълно от тях. За щастие повечето от тях се оказваха напълно безвредни за хората и лабораторните животни.
— Тоест не знаем със сигурност дали не е бил изложен на въздействието на патогенни организми — заключи Тод.
— Не. В този момент ми прилича много повече на възпаление на панкреаса, а не на каквато и да било бактериална инфекция. Сложих го на системи, но мисля, че е време и за сонда. — Тя отново замлъкна и после неохотно добави: — Май ще трябва да се обсъди възможността за аварийна евакуация.
Последва дълго мълчание. От този развой на събитията всеки се страхуваше и никой не искаше да бъде човекът, който ще вземе подобно решение. Управляемата аварийна капсула, която бе в момента скачена с Международната космическа станция, можеше да побере всичките шест астронавта на борда в случай на необходимост. Тъй като капсулите на стария „Союз“ отдавна не функционираха, това им беше единственото спасение. Но ако тя напуснеше станцията, целият екипаж трябваше да се натовари в нея. Така че заради един болен всички щяха да бъдат принудени да напуснат станцията, като с това слагаха край на стотиците текущи експерименти. Това означаваше огромна крачка назад, както за станцията, така и за космическите изследвания.
Имаше, разбира се, и друга алтернатива. Да изчакат следващия полет на совалка, с която да евакуират само Кеничи. Сега вече въпросът опираше до чисто медицинска преценка. Ще може ли той да издържи дотогава? Ема знаеше, че НАСА разчита единствено на нейната медицинска преценка и с това бремето върху плещите й се увеличи неимоверно.
— Ами ако го евакуираме с някоя совалка? — попита тя.
Тод Катлър разбра дилемата.
— В момента на ракетната площадка се намира „Дискавъри“, готов за транспортна мисия 161, стартовият час е Т минус петнадесет дни. Но мисията й е чисто военна. Смъкване на сателит от орбита за ремонт и профилактика. Освен това екипажът на 161 не е специално подготвен за скачване с Международната космическа станция.
— Защо не ги сменят с екипа на Китридж? Бившите ми колеги, с които тренирахме за 162? По график те трябва да се скачат със станцията след седем седмици. Напълно подготвени са.
Ема погледна към Майкъл Григс, който се рееше зад гърба й и слушаше разговора. Като командир на Международната космическа станция, неговата основна задача бе да се грижи за нейната изправност и правилното й функциониране, ето защо неговата позиция бе твърдо против напускането й. Затова се намеси и той в разговора.