— А какво друго?
— Ами друг вид мускулно увреждане. Например за мускулна травма или за конвулсии. Възпаление. Всъщност дори най-обикновена мускулна инжекция може да причини повишаване на нивото на креатинкиназата. Нужно е тя да бъде фрагментирана, за да се определи дали идва от сърдечния мускул или не. На станцията няма такова оборудване за тази операция.
— Значи болният може изобщо да не е имал сърдечен удар?
— Точно така. А ето още една загадъчна подробност. След остра форма на мускулно увреждане нивото на креатинкиназата в кръвта на пациента трябва да падне обратно до нормалното. Но чуйте следното: — И Джак зачете цифрите, прелиствайки различните страници от лабораторните доклади. — Всъщност, за последните двадесет и четири часа нивата му непрестанно са се повишавали. Което може да означава само едно — постоянно нарастващо увреждане на мускулните му тъкани.
— Това е просто част от по-голяма загадка — продължи Тод. — Всички резултати от неговите изследвания са необичайни. Не могат да се вместят в клиничната картина на нито едно познато заболяване. Става дума за всичко — и за чернодробните ензими, и ненормално функциониране на бъбреците, скоростта на седиментация в тях, дори необичайно процентно съотношение на белите кръвни телца. Някои от стойностите се повишават, докато други спадат. Все едно различни органи биват атакувани по различно време.
Джак обърна поглед към него.
— Атакувани?
— Просто метафора, образно средство, Джак. Но, честно казано нямам никаква представа с какво си имаме работа. Зная само, че не става дума за лабораторна грешка. Изследванията на останалите членове на екипажа не показват подобни резки отклонения.
— В такъв случай, дали пациентът би оправдал безопасността на евакуацията си? — Въпросът беше зададен от директора на мисиите при полетите със совалка. Той беше един от хората, които изобщо не бяха доволни от онова, което се случваше. Все пак първоначалната мисия на „Дискавъри“ беше да смъкне от орбита за поправка и профилактика шпионският сателит „Каприкорн“. Сега изведнъж нейната мисия бе узурпирана от тази криза на Международната космическа станция. — Във Вашингтон съвсем не са очаровани от идеята, че им се отлага ремонтът на спътника. Вие ще командвате полета, и вие ще превърнете „Дискавъри“ в хвърчаща линейка. Така че си струва да се замислите дали всичко това е наистина необходимо? Дали няма начин Хирай да се възстанови на борда на станцията?
— Не можем да предсказваме бъдещето. Та ние дори не знаем от какво е болен — отвърна Тод.
— Все пак имате лекарка там горе, за бога! Тя не може ли да се справи със ситуацията?
Джак стисна зъби. Това си беше директна атака срещу Ема.
— Тя не разполага с рентгенов апарат — рече той.
— Но пък има почти всичко останало. Нали преди малко нарекохте станцията, как беше, една добре оборудвана медицински система?
— Астронавтът Хирай трябва да се прибере на Земята, по възможно най-спешния начин — рече Тод. — Това е нашата позиция по въпроса. Щом сте решили да поставяте под въпрос квалификацията на нашите лекари, това си е ваше право. Мога единствено да заявя, че на мен лично никога не би ми хрумнало да проверявам компетентността на някой от нашите инженери по задвижването и динамиката на полетите.
С това се сложи край на спора.
Директорът на Националната служба по космически транспорт каза:
— Някакви други проблеми за обсъждане?
— Времето — обади се представителят на метеоролозите на НАСА. — Тъкмо смятах да отбележа, че западно от Гваделупа се оформя ядрото на сериозен циклон, който бавно ще се придвижва на запад. Що се отнася до старта утре, той няма да му повлияе, но съдейки по предполагаемия му път, може да се превърне в проблем за „Кенеди“ през следващата седмица и нещо.
— Благодаря за окуражителната прогноза. — Заместник-директорът огледа още веднъж залата и след като никой не повдигна нов въпрос, заключи: — Значи стартът си остава за пет сутринта, източно време. Ще се видим на място.
10.
Пунта Арена, Мексико
В угасващата светлина на деня Морето на Кортес блестеше като ковано сребро. От масата си на откритата тераса на кафенето „Лас Трес Верхенес“, Хелън Кьоних наблюдаваше как рибарските лодки бавно се отправяха към Пунта Колорадо. Тя най обичаше тази част от деня — когато прохладният вечерен бриз нежно докосваше зачервената й от слънцето кожа, а в мускулите й се разливаше приятната умора от следобедното плуване. Един сервитьор й донесе маргаритата12, която тя бе поръчала и елегантно постави питието пред нея.