— Gracias, senor — измърмори тя.
За секунда погледите им се срещнаха. Той беше тих и почтен мъж с тъжни очи, а в косите му проблясваха сребърни нишки. За миг тя изпита известно неудобство. Вината на янките, мина й през ума, докато го гледаше как се отдалечава по посока на бара. Чувство, което твърде често усещаше всеки път, когато тръгнеше на юг, към Баха. Отпи от напитката и отново се вгледа в морето, заслушана във воя на тромпетите на оркестъра мариачи13, които свиреха някъде нагоре по плажа.
Денят беше прекрасен, а и тя го бе прекарала почти целия в морето. Сутринта се бе гмуркала с две кислородни бутилки на гърба, а следобедът бе предпочела плитчините. А накрая, точно преди вечеря, си бе поплувала в позлатените води на залязващото слънце. Морето за нея беше нейният дом, нейното светилище. И то откакто се помнеше. За разлика от мъжката любов, морето беше постоянно, то никога не я разочароваше. Винаги с готовност я приемаше в обятията си, където тя намираше утеха и често в моменти на криза тя се хващаше, че бърза да се хвърли в прегръдките на неговите води.
И сега именно по тази причина бе дошла в Баха. За да поплува в топлите морски води, за да бъде насаме със себе си там, където никой не можеше да я открие. Дори и Палмър Габриел.
Тя сбърчи устни от острия вкус на маргаритата. Изпи остатъка на екс и си поръча втори. Алкохолът вече бе проникнал в нея и сега тя се чувстваше така, сякаш бе по-лека и от въздуха. Няма значение: тя вече беше свободна жена. Проектът беше приключен, прекъснат. Културите бяха унищожени. Макар че Палмър й беше страшно ядосан, тя знаеше, че е взела правилното решение. Ако не друго, поне бе безопасно за всички. Утре щеше да се наспи до насита, да си поръча за закуска горещ шоколад и хуевос ранчерос. После щеше отново да се отпусне в прегръдките на прохладните води, да се върне отново при своя морскозелен любим.
Внезапно вниманието й бе привлечено от женски смях. Хелън погледна към бара, където една двойка се бе отдала на приятен флирт. Жената имаше прекрасно тяло — елегантно и с приятен шоколадов загар, а мускулите на мъжа блестяха като стоманени въжета. Това бе началото на една приятно прекарана ваканция. Вероятно щяха да вечерят заедно, а после да се разходят по плажа и да се държат за ръце. След това щеше да последва целувка, прегръдка и всички останали заредени с хормони ритуали на сближаването между мъж и жена. Хелън ги наблюдаваше едновременно с хладния интерес на учен и със завистта на жена. Отдавна й бе станало ясно, че подобни ритуали нямаше опасност да й се случат. Тя бе навършила четиридесет и девет и си изглеждаше на толкова. Талията й беше доста широчка, повече от половината й коса бе прошарена, лицето й не се открояваше с нещо особено, ако не се считаше интелигентността, която искреше в очите й. Тя просто не бе от типа жени, които биха привлекли погледа на някой бронзов Адонис.
Тя довърши и втората си маргарита. Усещането за лекота вече се бе разпростряло по цялото й тяло и тя знаеше, че вече бе време да сложи нещо в стомаха си. Отвори менюто. „Restaurante de Las Tres Virgenes“, пишеше най-отгоре. Трите девици. Доста подходящо място за нейната вечеря. Та тя спокойно можеше да мине за девица.
Сервитьорът дойде да вземе поръчката. Тя вдигна поглед към него, и тъкмо си поръчваше риба на скара, когато случайно мярна телевизора над бара, който предаваше картина на совалка, готова за старт на ракетната площадка.
— Какво се е случило? — попита тя и посочи телевизора.
Келнерът вдигна рамене.
— Бихте ли усилили звука — провикна се тя към бармана. — Моля ви, трябва да чуя какво казват!
Барманът се пресегна и усили звука. От високоговорителите се разля английска реч. Каналът беше американски. Хелън стана и с бързи крачки стигна до барплота, без да откъсва поглед от телевизора.
— … спешната медицинска евакуация на астронавта Кеничи Хирай. НАСА отказва да даде подробна информация по случая, но според доверени източници, всички нейни медицински лица са в недоумение относно естеството на болестта. След като днес ръководството на НАСА се е запознало с резултатите от кръвните тестове на болния, всички са стигнали до решението за изстрелването на спасителна совалка. Според сведенията, „Дискавъри“ трябва да излети утре в шест часа сутринта, източно време.
— Senora? — повика я келнерът.