„Не и днес, помисли си Джак. Днес Карпентър бе Шефа. Нещата щяха да вървят гладко.“
Ръководителят на полетите Ранди Карпентър бе човекът, благодарение на който екипажът на совалката щеше да излезе в орбита около Земята. Той беше доста възрастен и се бе справил с достатъчно кризи през годините. Негови бяха и думите, че трагедиите по време на космическите полети обикновено не се дължат на някаква голяма грешка, а по-скоро на лоша серия от множество малки проблеми. Ето защо той беше педант по отношение на всяка, дори и незначителна на пръв поглед подробност. Неговият екип се допитваше за всичко до него — той вдъхваше спокойствие и респект. Карпентър като телосложение беше истински исполин, висок метър и деветдесет, той тежеше повече от сто и тридесет килограма.
Гретен Лиу, жената, която отговаряше за връзки с обществеността, бе седнала зад пулта, който се намираше в горния далечен ляв край на командната зала. Джак я видя как се обърна и дари всички наблюдатели зад стъклената преграда с една широка усмивка, която сякаш казваше: „Всичко е под контрол и върви гладко“. Днес тя бе избрала най-хубавия си костюм за пред телевизионните камери — в тъмносиньо със сив шал от коприна. Стартът на тази мисия бе приковал вниманието на целия свят и макар представителите на почти всички медии да бяха отишли в Кейп Канаверал, тук, в Космическия център „Джонсън“, присъстваха достатъчно репортери, за да препълнят наблюдателната зала зад стъклената стена.
Десетминутната задръжка в обратното броене изтече. По радиоуредбата обявиха окончателната благоприятна прогноза за старта и едва тогава броенето продължи. Джак се наведе напред и усети как всичките му мускули се напрегнаха, докато протичаха всичките наглед дребни събития преди самия старт. Преди година, когато се бе оттеглил от работата си в космическите програми, той бе решил, че ще остави всичко това зад себе си. Но ето че сега той отново бе обхванат от треската. От мечтата. Чувстваше се отново астронавт.
— В момента се запалиха соплата на буустерите — съобщи Гретен Лиу, която се намираше в Командната зала, в Космическия център „Джонсън“. — И сега — отделяне! Стартът е успешен! Контролът на полета вече е прехвърлен на Залата за управление на полетите в „Джонсън“, Хюстън…
Върху огромния централен екран бавно се извиси нагоре огромната следа от изгорели газове, която бавно се наклони на изток, според предварително планираната траектория на полета. Джак все още беше напрегнат, а сърцето му бясно препускаше. На телевизионните екрани, монтирани точно над залата за посетители, се виждаше картина от стремителното издигане на совалката, предавана директно от „Кенеди“. Разговорът между ръководителя на полета и командира Китридж се лееше на живо от високоговорителите на радиоуредбата. „Дискавъри“ беше преминала през първия етап от полета и вече набираше височина, достигайки горните атмосферни слоеве и скоро чернотата на космоса щеше да замести синьото небе.
— Изглежда всичко върви много добре — обади се Гретен Лиу по радиовръзката с останалите нейни колеги от медиите. В гласа й се долавяше триумфът на един перфектен старт. Разбира се, до този момент. Совалката беше преминала максималното натоварване — Мах Q, бе успешно отделила буустерите, които сега плавно се спускаха над океана, в нужния момент бе изключен за около минута и основният двигател.
В Залата за управление на полета директорът на полета Карпентър стоеше неподвижен, с поглед вперен право напред в централното табло. За него напрежението продължаваше.
— „Дискавъри“, можете да пристъпите към отделяне на външния резервоар — нареди Карпентър.
— Прието, Хюстън — отвърна му Китридж. — Външният резервоар — отделен.
Внезапното познато трепване на огромната глава на Карпентър бе знак за Джак, че нещо току-що се бе променило. Тук, в Залата за управление на полетите, и най-малкото движение означаваше много за всички специалисти, седнали зад командните пултове. Няколко от тях вече се бяха втренчили напрегнато към Карпентър, който изглеждаше като хипнотизиран от командното табло. Гретен бе притиснала ръка към слушалките си и внимателно слушаше разговора между совалката и командният център.