В слушалките й се разнесе разтревоженият глас на Джак:
— Какво, по дяволите, правите?
— Добре съм, Джак — промърмори тя. И повтори, вече пораздразнена: — Добре съм, нищо ми няма. Стига си вдигал пара!
Но главата й още бучеше от силния удар. Докато Николай се мъчеше да привърже Кеничи с предпазните колани към масата, тя реши да постои далеч от болния, докато й преминеше замайването. Отначало тя дори не схвана точно какво бе казал Николай.
След това забеляза удивлението в очите му, които бяха вперени в Кеничи с невярващ поглед.
— Виж му стомаха — прошепна отново Николай. — Гледай!
Ема се приближи.
— Господи, какво е това? — едва успя да промълви тя.
— Кажи, Ема — обади се Джак. — Кажи ми най-после какво става при вас?
Тя бе вперила смаян поглед към стомаха на Кеничи, където кожата му се издигаше и спадаше в малки отвратителни вълнички.
— Нещо сякаш се движи… под кожата му…
— Какво искаш да кажеш, как така се движи?
— Прилича на неконтролируеми мускулни спазми. Но не е същото, защото това се мести от корема нагоре…
— Да не е нормалната перисталтика?
— Не. Не, това се движи нагоре. Изобщо няма общо с нормалния стомашно-чревен тракт. — Тя млъкна изведнъж. Гърченето бе спряло неочаквано и сега пред нея беше само неподвижната повърхност на стомаха на Кеничи.
„Неконтролируеми спазми“, мина й отново през ума. Некоординирани съкращения на мускулните влакна. Това наистина беше най-вероятното обяснение, с изключение на един съвсем дребен детайл: спазмите не се придвижваха на вълни.
Изведнъж Кеничи разтвори широко очи и той втренчи поглед в Ема.
Алармата на кардиографа запищя. Ема обърна поглед към монитора, където електровълните от сърдечната дейност на болния се замятаха по целия екран с големи амплитуди.
— Изпадна в камерно трептене! — извика Джак.
— Видях, видях! — отвърна му Ема и удари бутона за включване на зарядното устройство на дефибрилатора, след което посегна и се опита да напипа сънната артерия на Кеничи.
Имаше пулс. Но слаб, едва осезаем.
Очите му се бяха обърнали нагоре и сега се виждаха само червените от кръвоизливи склери. Все още дишаше.
Плесна лопатките на фибрилатора, постави ги на гърдите му и натисна бутоните за разряд. През тялото на Кеничи премина електрически разряд със сила сто джаула.
Всичките му мускули се съкратиха в едновременен и яростен спазъм. Краката му изтрещяха о плота на масата. Единствено кожените колани го задържаха да не отхвръкне към едната от стените на модула.
— Сърцето му все още не може да изпомпи кръв! — рече Ема.
Дайана влетя в помещението.
— С какво да помогна? — извика тя.
— Приготви лидокаина! — кресна Ема. — Там, в чекмеджето, отдясно!
— Намерих го.
— Не диша! — обади се Николай.
Ема сграбчи апарата за обдишване и извика:
— Николай, хвани ме!
Той се придвижи зад нея в удобна позиция и подпрял крака в отсрещната стена, опря гръб о Ема, за да може тя да се задържи в неподвижно положение, докато постави кислородната маска. На Земята самият процес на сърдечно-белодробна реанимация беше доста сложен, а в условията на безтегловност си беше истински кошмар от сложни акробатически упражнения, докато цялото оборудване лети наоколо. Най-обикновеното действие, да притиснеш ръце о гръдния кош на пациента, за да му направиш сърдечен масаж, можеше да те запрати през глава в най-отдалечения ъгъл на модула. Макар всяка ситуация да бе многократно отработвана по време на наземната подготовка от целия екипаж, никоя тренировка не би могла да възпроизведе истинския хаос от трескаво мятащи се във всички страни крайници, в тясно помещение, в борбата за едно умиращо сърце.
Щом най-после успя да притисне плътно кислородната маска към устата и носа на Кеничи, Ема стисна мехчето на обдишващия апарат, като по този начин започна да вкарва насила кислород в дробовете на Кеничи. Линията от електрокардиограмата му продължаваше да описва невероятни траектории по екрана.
— Една ампула лидокаин, интравенозно, инжектирам — докладва Дайана.
— Николай, електрошок! — нареди Ема.
След като се поколеба за част от секундата, той сграбчи лопатките на фибрилатора, постави ги върху гърдите на Кеничи и натисна двата бутона. Този път двеста джаула огънаха дъгообразно тялото на болния и се разредиха в сърдечния му мускул.