Ема отново хвърли поглед към монитора.
— Сърцето му все още не може да преодолее камерното мъждене! Николай, сърдечен масаж. Аз ще интубирам! — Николай пусна фибрилаторните лопатки и те заплуваха във въздуха, привързани към апарата единствено посредством спираловидните си кабели. Отново застопори крака о близката стена на модула и тъкмо щеше да постави длани върху гръдната кост на Кеничи, когато изведнъж отдръпна уплашен ръцете си.
Ема го погледна.
— Какво?
— Гърдите му! Виж какво става в гърдите му!
Всички погледнаха натам.
Кожата по гърдите на Кеничи кипеше и се гърчеше яростно. На местата, където двете лопатки на фибрилатора бяха разредили електрическия си заряд сега се бяха образували две вълнички, които сега се разрастваха, досущ като вълните, които се образуваха от хвърлен във вода камък.
— Асистола! — извика гласът на Джак в слушалките Ема.
Николай все още стоеше вцепенен и вперил поглед в гръдния кош на Кеничи.
Този път Ема зае необходимата позиция и подпря гръб о Николай.
„Асистола. Сърцето му беше спряло. Той щеше да умре въпреки сърдечния масаж.“
Когато натисна, тя не усети нищо необичайно, нищо не се раздвижи под дланите й. Само кожата, която бе леко разтеглена по очертанията на ребрата и гръдната му кост. „Неконтролируеми мускулни спазми, мина й отново през ума. Това трябва да е. Няма друго логично обяснение.“ Осигурила си неподвижна позиция, тя започна външните сърдечни масажи, като се надяваше с ръцете си да накара сърцето на Кеничи да изпомпи кръв към всички жизненоважни вътрешни органи.
— Дайана, една ампула епинефрин, интравенозно! — разпореди се тя.
Дайана инжектира незабавно адреналина направо в системата, малко над иглата, забита в една от вените на Кеничи.
Всички впериха поглед в монитора с надеждата нещо да раздвижи правата фатална линия на сърцето.
11.
— Трябва да бъде аутопсиран — рече Тод Катлър.
Гордън Оуби, директорът на наземна подготовка на екипажите, му хвърли гневен поглед. Някои от другите присъстващи в залата за конференции също поклатиха неодобрително глави към Катлър, тъй като той просто бе повторил очевидното. Естествено, че Кеничи щеше да бъде аутопсиран.
Повече от дузина човека се бяха събрали на това спешно събрание. Аутопсията беше най-малката им грижа. Точно в онзи момент мислите на Оуби бяха заети с далеч по-важни и неотложни въпроси. Той обикновено беше мълчалив човек и сега изведнъж се бе озовал в твърде неизгодна позиция, тъй като винаги щом се появеше на публично място пред лицето му биваха подлагани стотици микрофони от жадните за сензации репортери. Беше започнал грозния и изтощителен процес по хвърляне на вината върху някого.
Оуби трябваше да поеме част от отговорността за разигралата се трагедия, тъй като той бе човекът, от когото зависеше избора на всеки един от членовете на екипажите. Ако някой от тях оплескаше нещата, на практика именно той бе сгафилият. А с всеки изминал час изборът му Ема Уотсън да замести лекаря на космическата станция започваше да се очертава като основна негова грешка.
Такова поне бе негласното мнение на всички присъстващи в залата. Като единствено медицинско лице на борда на станцията, Ема Уотсън беше длъжна да установи навреме, че Кеничи Хирай умира. Може би незабавната му евакуация с управляемата аварийна капсула щеше да спаси живота му. А сега, след като спасителната совалка вече беше изстреляна, за което бяха изхарчени няколко милиона долара, изведнъж тя се бе превърнала в най-обикновена катафалка. Във Вашингтон очакваха да им посочат изкупителната жертва, а чуждестранната преса непрестанно задаваше политически неуместния въпрос: Дали, ако астронавтът беше американец, щеше да се стигне до неговата смърт?
Общественият отзвук от нещастието беше всъщност основната причина за тази среща.
Гретен Лиу каза:
— Сенаторът Париш влезе в аналите на историята с ново свое изказване.
Директорът на Космическия център „Джонсън“ Кен Бланкеншип изстена:
— Мисля, че не искам да знам какво точно е казал.
— Изпратиха ни копие от речта му по факса от CNN в Атланта. В която се казва, цитирам: „Милиони долари от джоба на данъкоплатците бяха изразходвани за развитието на проекта за управляема аварийна капсула като средство за спасение на екипажа на Международната космическа станция, в случай на авария. Въпреки това НАСА предпочете да не използва тази възможност. Всички са знаели, че на борда на станцията има тежко болен астронавт, чийто живот би могъл да бъде спасен. Днес, след като смелият изследовател на космоса е вече мъртъв, за всички става очевидна ужасната грешка. Една смърт в космоса е вече твърде много. Разбира се, на дневен ред е подробно разследване на случая“. — Гретен вдигна поглед и огледа останалите с мрачно изражение. — Ето, това са думите на нашия любим сенатор.