Реши, че е по-добре да се премести по-далеч от тялото.
Завлече спалния си чувал в единия край на помещението и го застопори зад стълбата към командната зала. Вече се намираше възможно най-далеч от трупа, но все пак в същото помещение. Отново се мушна в чувала и закопча ципа догоре. Утре щеше да й е нужен всеки рефлекс, всяка мозъчна клетка, която да напрегне до краен предел, за да се справи със сложния процес на навлизането в земната атмосфера и приземяването. С тези мисли в главата и твърдата воля да заспи, тя накрая успя да потъне в бездната на съня.
Вече бе заспала дълбоко, когато от чувала на Кеничи започнаха да се процеждат първите ситни капчици, които се завихряха в красиви малки сферички от блестяща течност.
Отначало няколко блестящи капчици се откъснаха от малката дупчица в полиетиленовия чувал, която се бе получила от закачането в ръба на платформата. С течение на часовете налягането от вътрешната страна на черния чувал растеше и го издуваше отвътре навън, понеже съдържанието му се разширяваше. Сега малката дупчица се разшири и една тънка лентичка с меки отблясъци изтичаше навън. Намерила изход през вентилационните отвори на спалното отделение, лентичката се разпадна на множество синьо-зелени капчици. Те за кратко се понасяха във вихрен танц, а после се сливаха в по-големи идеални сфери, които се рееха вече сред мъждивото осветление на средната палуба. Опалесциращата течност продължаваше да изтича от дупката, която все повече се разширяваше. Сферите се разпръснаха навсякъде, понесени от полъха на циркулиращия въздух. Така те стигнаха до спящия силует на Джил Хюит, която, потънала в дълбок сън, изобщо нямаше и представа, че едно нежно сияние от ситни капчици я обгръщаше от всички страни. Една фина мъгла навлизаше в гърдите й с всяко нейно вдишване, а други малки сферички полягаха като фин конденз върху кожата на лицето й. Тя се размърда насън и почеса бузата си, където току-що се бе стекла една от капките опал и се бе вляла в едното й око.
Понесени от въздушните течения, танцуващите капки минаха през шлюза на средната палуба и започнаха да се разпръсват из полумрака на командната зала, където спяха тримата мъже, потънали в успокоителните прегръдки на безтегловния си сън.
12.
8 август
Зловещият вихър бе започнал да се оформя над източното Карибие още преди няколко дни. Отначало той бе една малка област с ниско атмосферно налягане между други две с високо, намираща се високо в небето, едно леко раздвижване сред облаците, образувани от изпаренията на екваториалните води на океана. Срещайки преградата на студените въздушни маси, дошли от север, тези облаци бяха започнали да се завихрят около един спокоен център от сух въздух, наречен око на циклона. Сега те се бяха оформили като правилна спирала, която растеше с всяка нова снимка, изпратена от метеорологичния геостационарен спътник. Националната служба по метеорология следеше развитието на този циклон от момента на неговото зараждане. Наблюдаваше го как променяше посоката си уж на пръв поглед безцелно, а после изведнъж се бе откъснал от източния край на Куба. Току-що бяха пристигнали и последните данни за него от сателита, в които се отбелязваха средната му температура, скорост на вятъра и посока на движение. Тази информация потвърди онова, което метеоролозите виждаха на своите компютърни екрани.
Тропически циклон. Движеше се на северозапад, право към най-южния край на Флорида.
Точно от такъв вид новини се страхуваше най-много директорът на полетите Ранди Карпентър. Специалистите можеха да се справят с всеки инженерен проблем. Можеха да отстраняват дефекти и аварии във всяка система на совалката или в наземния контрол. Но срещу силите на майката природа, те просто бяха безпомощни. Поводът за сутрешното събиране на управленския екип, ръководещ полетите на совалките, бе да се вземе решение за или против прибирането на совалката „Дискавъри“ от орбита. По предварителен план разкачването й от Международната космическа станция и навлизането в земната атмосфера трябваше да стане след шест часа. Но прогнозата за времето бе променила всичко.
— Според последните данни тропическият ураган се придвижва в посока север-северозапад, и се е насочил точно към езерата на Флорида — каза метеорологът. — Радарът от Въздушната база „Патрик“ и показанията на приборите в Националната метеорологична служба в Мелбърн са засекли скоростта на завихрянията, която достига до сто и двадесет километра в час с непрестанно усилващ се валеж. Радиосондата също потвърждава тези прогнози. Край Канаверал е отчетена повишена активност на електрически разряди. Това състояние на времето най-вероятно ще се задържи през следващите четиридесет и осем часа. Поне.